Производството е по реда на Глава ХІІ АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - София, представен от юрисконсулт Б. З.-С., срещу Решение № 1975/24.03.2015 г. на Административен съд – София-град по адм. дело № 10914 по описа за 2012 г., с което е отменен Ревизионен акт № 2900-1200130/18.06.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП „Големи данъкоплатци и осигурители“ - София, относно допълнително установени задължения за ДДС в размер 1 772 212.72 лева и за лихви за забава в данъчен период м. 12.2010 г. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Иска отмяна на оспорения съдебен акт и отхвърляне на жалбата срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация – [фирма], чрез поверениците си, изразява становище за неоснователност на жалбата. Иска присъждане на разноските за всички инстанции.

Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба.

Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, съдът прие следното:

С отменената от АССГ част от РА са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за ДДС в размер 1 772 212.72 лева в данъчен период м. декември 2010 г., както и за лихви за забава. Източник на публичното задължение е отказът на органите по приходите да зачетат извършено в този данъчен период анулиране на основание чл. 80, ал. 5 и ал. 6 ППЗДДС на издадени в последната дата на всеки от месеците от 05.2009 г. до м. 12.2010 г. протоколи за извършена корекция на ползван данъчен кредит за продадени през 2009 и 2010 г. сгради, които не са нови, придобити са преди 01.01.2007 г. и продажбите им са третирани като освободени доставки по чл. 45, ал. 3 ЗДДС.

За да отмени тази част от...