Производството е по реда на Глава ХІІ АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 104 ЗАДС.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от юрисконсулт Е. Е., срещу Решение № 443/20.01.2017 г. на Административен съд София-град по адм. дело № 5253 по описа за 2015 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № 32-21199/04.02.2015 г., издаден от митнически органи при М. Б в потвърдената при оспорването по административен ред част. Оплакванията на касатора са относими към трите категории касационни основания за неправилност по чл. 209, т. 3 от АПК. В касационната жалба предлага собствена интерпретация на фактите, като сочи противоречия в познавателната дейност на съда. Доводите му са за приоритет на отреждането на освободените за потребление акцизни стоки за освободен от акциз краен потребител и фактическото им получаване в обектите, за които са издадени удостоверения за освободен от акциз краен потребител. Позовава се на практика на Съда, за да обоснове извод за недължимост на акциза в хипотезата на участие на междинен купувач, който е посочен като получател в акцизния данъчен документ. Определя като неотносими към спора използваните от първостепенния съд институти на облигационното и на вещното право. Настоява на правомерност на поведението си при извършена в период, следващ издаването на АДД, корекция на размера на задълженията си за внасяне на акциз със стойността на неоснователно начисления акциз и след издаване на акцизни кредитни известия. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация - директорът на Агенция "Митници", изразява становище за неоснователност на жалбата.

Заключението на прокурора е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на касационните доводи и в обхвата на проверката по чл. 218 АПК, съдът прие следното:

Пред АССГ е оспорена частта от ревизионен акт, с която са определени на [фирма] допълнителни задължения за акциз в размер 3 325 849.57...