Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Л. против решение № 104 / 17.11.2016 г. по адм. дело № 270 / 2016 г. на Административен съд – гр. Л.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 405а, ал.4 от Кодекса на труда (КТ) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответниците по касационната жалба – [фирма], [населено място] и Б. А. М., от [населено място], област Л. не изразяват становища.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна, в предвидения по чл. 211 АПК преклузивен срок и при наличие на всички останали положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване и отсъствието на процесуални пречки, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал.2 АПК е неоснователна.

С решение № 104 / 17.11.2016 г. по адм. дело № 270 / 2016 г. Административен съд – гр. Л. е отменил предписание по чл. 405а, ал.4 от КТ с изх. № 16213062 / 19.08.2016 г., издадено от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Л.. Присъдил е разноски. Приел е, че обжалваната принудителна административна мярка и издадена при неспазване на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби – основания за незаконосъобразност по смисъла на чл. 146, т.3 и т.4 АПК. Решението е правилно.

По делото е установено, че на 22.02.2016 г. между [фирма], [населено място] и Б. А. М. на основание чл. 67, ал.1, т.1 вр. с чл. 70 КТ е сключен трудов договор под № 662. Работникът е приел да изпълнява длъжността „водач на...