Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на К. М. С., представен от адв. Д. П. - Т., срещу решение № 2367/23.11.2016 г. на Административен съд Варна по адм. д. № 645 по описа за 2016 г., както и по частни жалби на К. М. С. и на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна срещу постановеното по същото дело определение № 1006/21.04.2017 г.

Доводите на касатора против решението, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № 031301374/10.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна, изменен при оспорването по административен ред, са за неправилност на трите категории основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изразява несъгласие с изводите на съда за осъществената от него замяна на недвижими имоти на 29.12.2006 г. като проява на независима икономическа дейност, тъй като имотите не били включени в търговското предприятие на едноличния търговец и не са свързани с търговската му дейност, а при определяне на данъчната основа за облагане с преки данъци приходната администрация ги е определила като такива с произход замяна на недвижимо имущество, а не от стопанска дейност като едноличен търговец. С това обосновава отсъствието на качеството данъчно задължено лице, а съответно и на задължението за начисляване на ДДС. Твърди несъответствие с материалния закон при определянето на данъчната основа и на размера на задълженията. В откритото съдебна заседание на 17.01.2018 г. прави възражение за изтекла погасителна давност. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на РА. Претендира деловодни разноски.

Ответникът по касация директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.

От двете страни в първоинстанционното производство е оспорено определение № 1006/21.04.2017 г., с което е изменено решение № 2367/23.11.2016...