Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл.160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. П. при ЦУ на НАП срещу Решение № 2210 от 21.11.2016 г. по адм. дело № 1237/2015 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на материалния закон – отменително основание по чл.209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че неправилно АС - Пловдив е достигнал до крайния извод за нищожност на оспорения РА, доколкото е тълкувал и приложил неправилно разпоредбите на чл.118, ал. 2 и чл.119, ал. 2 от ДОПК / в редакцията, считано от 01.01.2013 г./. Иска отмяната на съдебния акт и връщане на делото на друг състав на АС - Пловдив за ново разглеждане.

Ответната страна – А. А. А., действащ в качеството си на [фирма], чрез пълномощник оспорва жалбата и моли съдът да постанови решение, с което остави в сила оспореното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл.218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Пловдив е бил Ревизионен акт /РА/ № Р-09-1402370-091-01 от 26.01.2015 г., издаден от Т. В. П. на длъжност Началник сектор Ревизии при ТД на НАП – Пловдив -...