Производството е образувано по две касационни жалби, подадени от Директора на Дирекция "ОДОП" – В. Т и от А. Д. А. чрез адв. Д. против решение № 216/23.06.2017 г., постановено по адм. д. № 55/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т.

Директора на Дирекция "ОДОП" – В. Т обжалва решението, в частта, в която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000416001465-091-001/13.10.2016 г. издаден от органи по прихода на ТД на НАП В. Т, относно начислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер над 5836,06 лв и лихва в размер над 3242,62лв. вместо дължимия – 10 347,24 лв и съответните лихви в размер на 6831,85 лв.

В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като е постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АС – В. Т в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което изцяло да се потвърди РА в тази му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.

А. Д. А. чрез адв. Д. обжалва решението в частта, отхвърляща жалбата му срещу горепосочения РА. Касаторът релевира основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. По изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Претендира разноски за касационната инстация.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Предмет на обжалване пред АС - В. Т е бил ревизионен акт № № Р-04000416001465-091-001/13.10.2016г. на ТД на НАП В. Т, потвърден с Решение № 3/03.01.2017г. на Директора на Дирекция „ОДОП” В. Т, в частта с която са определени допълнително задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер на 10 347.24 лв., в това число за внасяне в размер на 2663.11лв. и лихви 6167.95лв., в това число за внасяне в размер на 1773.83лв.

С решението си първоинстанционният съд е отменил процесния РА в частта му, относно начислен данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009г. в размер над 5836,06 лв и лихва в размер над 3242,62лв. вместо дължимия – 10 347,24 лв и съответните лихви в размер на 6831,85 лв. В останалата част жалбата е отхвърлена.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд подробно и обстоятелствено е описал извършените от ревизиращите органи в хода на ревизионното производство процесуални действия, събраните доказателства и възприетото в РА. Отчел е, че в производството по съдебно обжалване на РА, издаден по реда на чл. 122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за извършване на ревизия при особени случаи, както и спазване на императивния процесуален ред за това, а в тежест на ревизираното лице е да установи при условията на пълно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта, като във връзка с това е указал на ревизираното лице доказателствената тежест съобразно чл. 124, ал. 2 ДОПК.

За разрешаване на спора, съдът е назначил основна и допълнителна СИЕ, които са преизчислили паричния поток на жалбоподателя в няколко варианта, включващи различни показатели за начално салдо, приходи и разходи. Дадено е становище и за размера на преките данъци след приспадане на евентуални задължения за осигурителни вноски.

В мотивите си е приел, че неправилно при изчисляване на началното салдо за 2009г. не е взето предвид и безспорно приетото с влезлия в сила за 2008г. Ревизионен акт, по Ревизионен доклад № Р-04000714000804-092-001/26.10.2015г. на ТД на НАП В. Т, в констатациите на който са посочени налични парични средства в началото на периода 7 610.35лв. При изчисленията си в оспорвания в настоящото производство РА органът по приходите необосновано приеме нулево начално салдо за 2008г., при предходно установени с влязъл в сила РА от него налични парични средства в брой към 01.01.2008г. в размер на 7610.35лв. след извършените преизчисления се налага да бъде отменен РА за част от установените суми за 2009г.

Съдът е кредитирал допълнителното заключение на вещото лице по ССЕ, че ако се приеме за начално салдо към 01.01.2009г. сумата в размер на 41 046.09лв. получена при изчисленията на паричните потоци за 2008г., а именно: разликата между разходите и приходите на годишна база, отчитаща приетото във влезлия в сила РА начално салдо в размер на 7610.35лв., дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2009г. върху сумата на недостига на средствата на годишна база в размер на 58 350лв. е 5836.06лв., дължимата лихва за забава е в размер на 3242.62лв. или общо задължението на А.Д.А. за 2009г. е в размер на 9077.68лв.

Жалбата на директора на Д "ОДОП" – В. Т е неоснователна.

От изложеното в нея става ясно, че органите по прихода оспорват постановената от съда частична отмяна на ревизионния акт мотивирана въз основа на преизчисления на вещото лице по допусната допълнителна съдебно счетоводна експертиза. Видно от приложеният по делото на стр. 206 Протокол от 08.06.2017 г. страните по делото са приели заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза без възражения. Следва да се отбележи, че експертизата е обсъдена съобразно чл. 202 от ГПК, като съдебният състав е изложил правилни аргументи защо кредитира даденото допълнително заключение.

С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила в тази обжалвана част. По касационната жалба на А. Д. А.

Касаторът оспорва решението на административния съд в частта, в която е отхвърлена жалбата му против обжалвания РА. Решението в оспорената част е правилно.

Не са допуснати нарушения при преценка на фактите.

Неоснователно е твърдението на касатора за нищожност на РА поради некомпетентност на органа по издаването му.

Както вече беше посочено в Решението на Директора на Дирекция „ОДОП“ В. Т, така и в обжалваното съдебно Решение, обстоятелството, че в хода на ревизията лицето е променило постоянния си адрес, не води до промяна на компетентността на ТД на НАП по започналото производство. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ДОПК компетентната териториална дирекция на НАП е териториалната дирекция по постоянния адрес на ФЛ, включително ЕТ.Аете по ДОПК се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция, а при промяна в обстоятелствата, обуславящи териториалната компетентност, производствата се довършват от органа, който го е започнал – чл. 7, ал. 4 от ДОПК. В случая ревизионното производство е започнало със ЗВР № Р-04000714000804-020-01/16.09.2014 г., връчена на 14.01.2015г. и в резултат на него е издаден РА № Р-04000714000804-091-001/30.11.2015 г., отменен с Решение № 66/22.02.2016г. на директора на ДОДОП В.То, при което с повторната ревизия не се поставя началото на ново ревизионно производство. Към датата на започване на ревизионното производство, завършило с издаване на обжалвания РА, ревизираното лице е с постоянен адрес [населено място], което се установява от писмо изх. № 25-00-400/18.11.2016г. по описа на О. Д, а промяната в постоянния адрес на ревизираното лице е извършена на 27.11.2015г., т. е. в хода на ревизионното производство.

Неоснователно е оплакването на касатора и относно факта, че към 01.01.2009г. същият е разполагал в брой със сумата 88 285.74лв.,а решаващият съд не се съобразил с това. Не се доказва наличието на твърдяните парични средства в брой в банкови сейфове към 01.01.2009г. или към 31.12.2008г. За съдържанието на банковите .

В тази връзка, обосновано е прието, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК /данни за укрити приходи или доходи/, даваща основание за прилагане на презумпцията по чл. 123, ал. 1, т. 2, както и че липсват доказателства за произхода на внесените от жалбоподателя по банкови сметки през м. 02 и м. 05.2009 г. общо 70 000 евро.

Неоснователно е и оплакването в касационната жалба, че решението е необосновано. Видно от съдебното решение, в него правилно и последователно е описана фактическата обстановка и изводите на съда, обусловили резултата, който се обжалва пред настоящата инстанция са въз основа на съвкупната преценка от писмените доказателства, събрани по делото, както и съдебно-счетоводните експертизи като доказателствено средство в съдебния процес.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че решението и в тези обжалвани му части е правилно постановено и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора разноски не се дължат.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 216/23.06.2017 г., постановено по адм. д. № 55/2017 г. по описа на Административен съд – В. Т.

Решението е окончателно.