8Р Е Ш Е Н И Е

№ 374

гр. София, 25.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3246 по описа на Върховния касационен съд за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационни жалби на Прокуратура на Република България и на П. Б. Т., чрез адв. Й. Н., срещу въззивно решение № 88/15.04.2024 г. по възз. гр. д. № 492/2023 г. на Апелативен съд – Велико Търново.

По двете жалби с определение № 1005/04.03.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в частта му по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконно повдигнато обвинение. Касационният контрол е допуснат на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпросите за задължението на съда да обсъди всички доказателства и установените с тях правнорелевантни факти, имащи значение за размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконно наказателно преследване; и за критериите, относими към принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

По тези въпроси в съдебната практика на ВС и ВКС се приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди. При изграждане на преценката си за справедливия размер обезщетение по чл. 52 ЗЗД, съдът следва да съпостави относимите обстоятелства, без да отдава изолирано или прекомерно значение на едни от тях за сметка на други. На обезщетяване подлежат само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният размер се определя според...