Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на МБАЛ [фирма] със седалище и адрес на управление в гр. [населено място], срещу решение № 2540 от 14.12.2016 г., постановено по адм. дело № 2827/2016 г. по описа на Административен съд - Варна, V състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на разпоредбите на § 45, ал. 1 и 2 от ЗИД на ЗЗО, обн. ДВ, бр. 48/2015 г. и чл. 54, ал. 8 ЗЗО, както и необоснованост. Иска се отмяна на съдебния акт и на заповед за налагане на санкции № РД-09-1382 от 03.10. 2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В., както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Директорът на Районна здравноосигурителна каса гр. В., чрез главен юрисконсулт С., в писмен отговор от 10.01.2017 г., поддържа теза за законосъобразност на решението и моли същото да бъде оставено в сила. Претендира разноски по чл. 78, ал. 8 ГПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С решение № 2540 от 14.12.2016 г., постановено по адм. дело № 2827/2016 г., Административен съд – Варна е отхвърлил жалбата на МБАЛ [фирма] срещу заповед за налагане на санкции № РД-09-1382 от 03.10. 2016 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса гр. В..

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка се констатира, че оспореното решение е валидно и допустимо. Приема се, че същото не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания по следните съображения:

Процесната заповед е била издадена на основание чл. 74, ал. 5 ЗЗО, чл. 270, ал. 1 и...