Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на И. К. Й., чрез процесуалния с и представител адв. Я. срещу решение № 278/25.07.2017 г. по адм. д. № 683/2016 г. на административен съд В. Т, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № Р-04001516000183-091-001/29.07.2016 г. на ТД на НАП – В. Т, потвърден с Решение № 319/10.10.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, в обжалваната по съдебен ред част, с която са установени задължения за данъци върху доходи от посредническа дейност при продажба на недвижими имоти по чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ и върху доходи от други източници – по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ.

Касаторът сочи доводи за необоснованост на обжалваното решение, което е касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли същото да бъде отменено като незаконосъобразно, както и да му бъдат присъдени разноски.

Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП" – В. Т по съображения в писмено възражение моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1704 лв.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационна жалба.

Върховният административен съд, Осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Й. против Ревизионен акт № Р-04001516000183-091-001/29.07.2016 г. на ТД на НАП – В. Т, потвърден с Решение № 319/10.10.2016 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”, в обжалваната по съдебен ред част. Предмет на оспорване по съдебен...