Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на В. А. П. от [населено място], чрез процесуален пълномощник срещу Решение № 2251 от 09.10.2014 г., постановено по адм. дело № 1558 от 2014 г. по описа на Административен съд – [населено място], в частта, с която е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт /РА/ №[ЕИК] от 18.12.2013г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - В., поправен с РА за поправка №081401863/28.01.2014г., потвърден с Решение № 111/11.04.2014г. на Директора на Дирекция „О.” – В. при ЦУ на НАП в частта на определените му за 2006г. данъчни задължения по чл. 35 ЗОДФЛ отм. в размер на 22733.67лв. и лихва за забава в размер на 24 362.72лв.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че в хода на ревизионното производство съществено са нарушени административнопроизводствените правила. Намира, че изводите на съда не са съобразени с неустановеността на основание за приложението на особения ред по чл. 122 и сл. ДОПК. Сочи, че неправилно е определено началното салдо на съставения паричен поток за 2006г., както и релевантните параметри на включените разходи, с оглед на което неточно е определен размерът на облагаемата данъчна основа. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакувания съдебен акт в обжалваната му част и на РА, ведно с присъждане на осъществените разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ ОДОП”- [населено място] не изразява становище по нейната основателност.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като...