Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. С. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. И. Й., против Решение № 1712 от 22.07.2014г., постановено по адм. д. № 3224/13г. по описа на Административен съд [населено място] /АС/.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението в обжалваната част и по същество постановено ново с което се отмени обжалвания РА, с присъждане на разноски за две инстанции.

Ответникът - директор на дирекция "ОДОП" [населено място], не взема становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна, а разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на оспорване пред АС е бил ревизионен акт (РА)

№[ЕИК]/05.06.2013 г., издаден от гл. инспектор по приходите, в частта в която е потвърден с Решение № 970 от 13.09.2013 г. на Директора на Дирекция ”ОДОП” [населено място] при ЦУ на НАП, с който на Н. са

определени задължения за данък по чл.35 от ЗОДФЛ отм. и чл.48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и за ЗОВ за 2006 г. – 2011 г, ведно със съответните лихви

За да постанови обжалваното решение на първо място АС е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Спазени са процесуалните предпоставки на чл.124 от ДОПК.

По същество на спора за установено съдът е приел, че

в хода на ревизионното производство...