Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно–процесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) [населено място] срещу решение № 5079 от 21.07.2014 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 5052/2013 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) №[ЕГН] от 07.10.2010 год., издаден от орган по приходите в ТД на НАП “Големи данъкоплатци и осигурители” С. в частта, потвърдена с Решение №451 от 14.03.2011 г. на Директора на Дирекция “Обжалване и управление на изпълнението” [населено място] при ЦУ на НАП (понастоящем Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“) относно отказано право на данъчен кредит за данъчен период 01.09.2008 г. - 31.10.2009 г. в размер на 295 169,61 лв. по фактури, издадени от [фирма], и една фактура с дата 21.10.2009 г., издадена от [община], и определен корпоративен данък по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО въз основа на увеличение на финансовите резултати, съответно с 1 858 653,78 лв. за 2007 г. и 452 279,35 лв. за 2008 г.

Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и необосновано - касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Касаторът поддържа, че съгласно сключено споразумение за предоставяне на персонал между [фирма] и [фирма], Русия с предмет предоставяне на квалифицирани кадри на българското дружестсво [фирма] дължи възнаграждение на [фирма] Русия, като последният няма основание да получи целия размер на трудовото възнаграждение, какъвто се твърди, че предоставящото персонал дружество е получавало. Обосновава довода си със съждението, че в такъв случай [фирма] не изпълнява задължението си да плаща собствени пари на специалистите, а плаща това което му е преведено от ревизираното лице. Претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АССГ и по същество на спора да...