Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/, образувано по касационни жалби на П. С. М. от [населено място] и на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" В. при ЦУ на НАП-С. против решение № 400/27.02.2015 г. по адм. д. № 1689/2014 г. по описа на Административен съд-Варна с молба за отмяната му като неправилно.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Върховният административен съд намира касационните жалби процесуално допустими като подадени от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като ги разгледа по същество, констатира:

Предмет на оспорване в пръвоинстанционното производство е Ревизионен акт № [ЕГН]/16.01.2014 г., издаден от възложил ревизията началник сектор "Ревизии" и ръководител на ревизията, главен инспектор по приходите при ТД на НАП -В., потвърден изцяло с Решение № 169/28.04.2014 г. на директора на дирекция"Обжалване и данъчно осигурителна практика" В., с който на П. С. М. с [фирма] за периода 01.01.2009-31.12.2011 г. са установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д. НА ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА) /ЗДДФЛ/ в размер, както следва : за 2009 г. върху годишна данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК на 105664,44 лв. данък в размер на 10566,44 лв и лихва в размер на 4036,68 лв; за 2010 г. върху годишна данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 127424,49 лв данък след приспадане на авансово внесена сума от 137,12 лв - в размер на 12605,37 лв и лихва 3514,51 лв и за 2011 г. върху годишна данъчна основа, определена по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК в размер на 16045,18 лв, след приспадане на внесена сума от 581,86 лв - данък за довнасяне...