Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], подадена чрез адв. Д. П. - Т., против решение № 1709/22.07.2015 г. на Административен съд – Варна, постановено по адм. д. № 1269 по описа за 2015 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу Ревизионен акт №[ЕИК]/01.10.2013 г. издаден от орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден в обжалваната част с Решение № 780/18.12.2013 г. на и. д. директор на Дирекция "ОДОП” - [населено място], с който на ЕТ са установени задължения по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ и лихви в общ размер на 4646, 98 лева за данъчен период 2008 г. и 2009 г. от които по периоди и в размер както следва: за 2008 г. – главница 2052,43 лв. и лихви 955,04 лв.; за 2009 г. – главница 1212,43 лв. и лихви 427,08 лева. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано - основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. По съображения подробно изложени в молба – допълнение към касационната жалба касаторът моли за отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски по делото.О

Ответникът– Дирекция "ОДОП" - [населено място] при ЦУ на НАП редовно призован, не се явява и не се представлява, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на О. отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба, правилността на решението на релевираното основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. По същество жалбата е основателна. Делото е...