Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция „ОДОП”- гр. В. Т срещу Решение № 424 от 28.12.2016г., постановено по адм. дело № 550/2016г. по описа на Административен съд – В. Т, в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № Р-04000415008170-091-001/28.04.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, потвърден с решение №219/18.07.2016 г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ – В. Т.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че изводът на съда за изтекла погасителна давност по чл. 171 ДОПК относно определените за 2008г. задължения за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ не са съобразени с довода, че давността е спряла да тече и на друго основание – чл. 172, ал.1, т.5 ДОПК. Намира, че дори и да се приеме, че е изтекла погасителната давност за установените задължения за лихви за авансови осигурителни вноски, те си остават дължими и не обосновават извод за незаконосъобразност на РА в тази му част. Навежда доводи, че събраните доказателства установяват, че ревизираното лице е реализирало доходи от посредническа дейност за продажба на недвижими имоти по чл. 29 ЗДДФЛ и от други източници по чл. 35, т.6 ЗДДФЛ, като в подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и представя справка от Служба по вписванията – гр. Я.. По същество претендира отмяна на съдебното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА и в тази му част, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – Х. В. В. от [населено място], чрез процесуален представител, с писмен...