6О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 604

гр. София, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

като разгледа докладваното от съдията М. Г. гражданско дело № 3772 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 13409/16.06.2022 г. на Прокуратура на Р. Б. срещу въззивно решение № 777/ 30.05.2022 г. (с втора вписана дата – 01.06.2022 г.), постановено по възз. гр. д. № 2501/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд в частта, с която прокуратурата е осъдена на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да заплати на И. Г. И. сумата 30 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди; и сумата 40 800 лв. – обезщетение за имуществени вреди, със законната лихва върху тях от 19.07.2018 г. до окончателното им изплащане. Обезщетенията са присъдени за вредите, претърпени от незаконно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по нохд № П-89/2016 г. на Софийския военен съд.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът поддържа, че на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) за приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди - твърди се противоречие на въззивното решение с т. II от ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 3 и т. 11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г., т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК, както и с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК; 2) за задължението на съда да прецени фактическата и правна сложност на наказателното дело, както и положил ли е пострадалият дължимата грижа за осъществяване на защитата си, при определяне на размера на обезщетението за имуществени вреди, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение - поддържа се противоречие с ТР № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС, както и с решение № 332/04.01.2016 г. по гр. д. № 2807/2015 г., III г. о. и решение № 143/29.03.2021 г. по гр. д. № 3662/2019 г., IV г. о.

Ответникът по жалбата – И. Г. И., представляван от адв.Я. Д., в писмен отговор поддържа становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване, респ. за неоснователност на жалбата.

Подадена е насрещна касационна жалба от И. И. срещу въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над сумата 30 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв. Сочи се, че в тази част въззивното решение е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

В изложението си касаторът И. И. поддържа, че на основание чл.280, ал. 1, т. 1 ГПК касационният контрол следва да се допусне по въпросите: 1) за задължението на съда да се извърши цялостна преценка на конкретните факти, които са от значение за дължимия размер обезщетение за морални вреди; 2) за приложението на принципа за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Сочи се практика на ВКС, на която според касатора въззивното решение противоречи.

Ответната страна по насрещната касационна жалба - Прокуратура на РБ не е взела становище по нея.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, по предпоставките за допускане на касационното обжалване намира следното:

С въззивното решение е прието, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на прокуратурата за претърпени от ищеца имуществени и неимуществени вреди. Спрямо лицето първоначално е било повдигнато обвинение в извършване на престъпления по чл. 219, ал. 4, вр. ал. 1 НК и по чл. 220, ал. 2, вр. ал. 1 НК, за това, че като длъжностно лице - Главен секретар на И. А. „Военни клубове и информация“ – Министерство на отбраната, за времето от 13.10.2004 г. до 23.12.2004 г. в [населено място], в качеството си на възложител по договор за проектиране от 30.08.2004 г., сключен с „МАКТЕР КОНСУЛТ“ ЕООД на стойност 409 340 лв., не е положил достатъчно грижи за възложената му работа и от това са последвали щети за МО в особено големи размери - 41 134 лв. с ДДС; както и че за времето от 31.10.2005 г. до 05.12.2005 г. съзнателно сключил неизгодна сделка, като в нарушение на чл. 90, ал. 1, т. 8, б. „б“ ЗОП провел процедура на договаряне без обявление за възлагане на обществена поръчка и сключил договор за строителство вх. № 1155/05.12.2005 г. с „Ху-Фу“ ООД и от това е произлязла значителна вреда за МО в размер на 10 694 020,53 лв. с ДДС. По тези обвинения е изготвен обвинителен акт и образувано нохд № П6/2013 г. на Военен съд – София. С присъда № П-6 от 30.01.2014 г. ищецът е признат за виновен по повдигнатите обвинения и му е наложено общо наказание от 8 години „лишаване от свобода“, при първоначален строг режим на изтърпяването; наложена му е забрана за заемане на държавна и отчетническа длъжност за период от 10 години и по предявения граждански иск е осъден да заплати на Министерство на отбраната сумите 41 134 лв. и 11 731 188,59 лв., със законната лихва от датите на увреждането. С решение № П-33/05.01.2015 г. по внохд № П30/2014г. Военно-апелативен съд – София е отменил първоинстанционната присъда и е върнал делото за отстраняване на съществени процесуални нарушения на прокуратурата. На 10.11.2015 г., след изменение на повдигнатите обвинения, е внесен обвинителен акт и е образувано нохд № П263/2015 г. С разпореждане от 12.12.2015 г. съдът е прекратил производството по делото и пак го върнал на ВОП – София за отстраняване на процесуални нарушения. Обвинителен акт е внесен през м. април 2016 г., като по образуваното нохд № П89/2016 г. повдигнатите срещу И. И. обвинения са за извършено престъпление по чл. 282, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1, пр. 2 НК. С присъда № 6/06.03.2017г. по нохд № СП89/2016 г. на Военен съд – София ищецът е оправдан. По протест на прокуратурата, с решение №П-34/01.12.2017г. по внохд № П 15/2017 г. военно-апелативният съд е потвърдил оправдателната присъда. По подаден касационен протест от прокуратурата, с окончателно решение № 59/19.07.2018 г. по кнд № 51/2018 г., ВКС е оставил в сила въззивното решение.

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът е взел предвид, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършено тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК; че в резултат на воденото наказателно производство и периода, през който то е продължило (5 години, 10 месеца), той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в страх, стрес, несигурност и безпокойство за бъдещето си, срам и неудобство пред близки, приятели и колеги; затворил се в себе си, станал лесно раздразнителен, избягвал обичайните си контакти, но и колегите му също се дистанцирали от него. С оглед спецификата на обвинението е бил накърнен и изградения от ищеца професионален авторитет на компетентен и отговорен служител - финансист в системата на Министерство на отбраната. Посочено е, че обвиненията срещу ищеца са повдигнати в качеството му на длъжностно лице, към което с оглед заеманата позиция има завишени изисквания за почтеност и спазване на закона. Широкият медиен отзвук на воденото наказателно производство допълнително е компрометирало доброто име на ищеца пред неопределен кръг хора. Отчетени са още определената в производството лека мярка за неотклонение - „подписка“; първоначално постановената ефективна осъдителна присъда, уважения в наказателния процес граждански иск в размер над 11 000 000 лв.; неколкократно образуваните наказателни дела; възрастта на ищеца към датата на повдигане на обвиненията; затрудненията му да си намери нова работа, негативните последици за семейството му; съобразени са и социално-икономическите условия на живот в страната за изследвания период. В мотивите на решението си съдът е разграничил и за кои от претендираните неимуществени вреди не е налице причинна връзка с незаконното обвинение и поради това не подлежат на репариране. В заключение, обсъждайки всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, установяващи вида и интензитета на претърпените от ищеца морални вреди, съдът е счел, че справедливото и достатъчно обезщетение възлиза на сумата 30 000 лв., до който размер следва да се уважи претенцията.

По иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение общо в размер на сумата 40 800 лв. за всички етапи от наказателното производство, съдът е приел, че вредите са изцяло доказани по основание и размер. За неоснователни са приети доводите на ответника за неустановеност на някои от разходите за конкретното наказателно производство и за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Посочено е, че в случая разходите за адвокатска защита по предявените обвинения за продължило близо 6 години наказателно преследване, преминало през няколко досъдебни фази и съдебни производства, не надхвърлят разумния размер адвокатско възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвиненията, цената на предявения граждански иск и дължимите от пълномощника – адвокат усилия и труд за осъществявяне защитата на привлеченото към наказателна отговорност лице.

При тези решаващи изводи на въззивната инстанция, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира че не са налице предпоставки за селектиране на жалбата на Прокуратура на РБ.

Първият въпрос в изложението е правно релевантен, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, вкл. и с тази, на която се позовава касаторът. Напротив, въззивният съд е съобразил установената задължителна практика на ВКС, според която обезщетение се присъжда само за вредите, които са доказани и са в причинна връзка с незаконното обвинение, за което следва да се изложат мотиви. Съдът е посочил, че присъжда обезщетение за всички вреди, чието настъпване е в причинна връзка с незаконното обвинение и че не присъжда такова за недоказаните вреди (влошено здравословно състояние, отлагане на операция на колянна става, негативни последици за психиката на ищеца извън обичайните). Съобразена е и съдебната практика, според която при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди, търпени от неоснователно предприето наказателно преследване, съдът взема предвид данните за личността на увредения, начина му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на процесуална принуда, отражението върху личния, обществения и професионалния живот, разгласа и публичност, стигнало ли се е до разстройство на здравето, респ. ако има трайно увреждане на здравето - каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването.

Константна е практиката на ВКС, че размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя съобразно вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. В тази връзка въззивният съд е съобразил задължението си, че в мотивите на решението си следва да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, както и значението им за размера на неимуществените вреди. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Поради това, унификация при определяне размерите на обезщетенията за неимуществени вреди в различните случаи е невъзможна, от значение е и създаденият от съдебната практика ориентир, относим към подобни случаи, икономическите показатели, стандарта на живот към датата на увреждането, както и обстоятелството, че размерът на обезщетението не следва да се превръща в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. В случая, въззивният съд не се е отклонил от тези правни разрешения, поради което соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не се установява.

Вторият поставен в изложението на прокуратурата правен въпрос също не обуславя допускането на касационния контрол, тъй като не е разрешен от въззивния съд в противоречие с ТР №1/11.12.2018 г. по тълк. дело № 1/2017 г. на ОСГК на ВКС. Според приетото с цитирания тълкувателен акт, в правомощията на съда по иска за обезщетение за имуществени вреди е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на приложената процесуална принуда и усилията и труда, с които адвокатът осъществява защитата. Само в случай, че се установи, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече не е в причинна връзка с незаконното обвинение и следва да остане в тежест на неположилия дължимата грижа пострадал.

В конкретния случай въззивната инстанция е формирала преценката си за разумния размер дължимо адвокатско възнаграждение, отчитайки продължителността, фактическата и правна сложност на наказателното производство, тежестта на повдигнатите обвинения, цената на предявения за разглеждане в наказателния процес граждански иск и положените от адвокатите в различните фази на производството труд и усилия за осъществяване на защитата на ищеца. Оплакванията на касатора за липса на мотиви във въззивното решение по този въпрос не кореспондират със съдържанието на обжалвания акт. Съдът не е посочвал, че се дължи обезщетение за имуществени вреди, които не са в причинна връзка с незаконното обвинение. Оплакванията на жалбоподателя касаят по същество правилността (чл. 281, т. 3 ГПК) на преценката на въззивния съд и несъгласието му с крайния резултат по спора за имуществени вреди, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК. Поради това и вторият въпрос в изложението на прокуратурата не обуславя селектирането на жалбата.

При този изход на производството по подадената от Прокуратура на РБ касационна жалба, съгласно разпоредбата на чл. 287, ал. 4 ГПК не следва да бъдат разглеждани доводите за селектиране на насрещната касационна жалба на И. И. срещу въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение и е отхвърлен искът за неимуществени вреди за разликата над сумата 30 000 лв. до предявения размер от 50 000 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 777 от 30.05.2022 г. (с втора вписана дата – 01.06.2022 г.), постановено по възз. гр. д. № 2501/2021 г. по описа на Софийския апелативен съд в обжалваните части.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.