Производство по чл. 253 и по чл. 63 от ГПК.

С определение № 50054/17.03.2023 г. производството по делото е оставено без движение и на ищеца-касатор Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) са дадени указания, в едноседмичен срок от връчване на съобщението ведно с препис от определението, да представи по делото доказателства за внесена по депозитната сметка на ВКС на сумата 22 000 лв. за възнаграждение на особените представители на ответниците; както и че при неизпълнение на тези указания в посочения срок, постановените по делото решения ще бъдат обезсилени и производството по делото ще бъде прекратено. Съобщение и препис от това определение са връчени на КПКОНПИ на 22.03.2023 г.

В рамките на определения срок – с молба с вх. № 501815/29.03.2023 г. (подадена по пощата на 28.03.2023 г.; заведена и с вх. № 501801/28.03.2023 г. като подадена по ел. поща), ищецът-касатор КПКОНПИ е направила следните искания по чл. 253 и по чл. 63 от ГПК към съда: 1) да отмени горното определение № 50054/17.03.2023 г. и да призове тримата ответници от адреси, посочени в молбата; 2) евентуално – да измени това свое определение, като определи конкретно посочени суми за особения представител на всеки ответник, които суми, според молителя, следва да са в размер на 1/2 от минималния такъв, предвиден съгласно чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, респ. – спрямо определените от първоинстанционния съд при администрирането на въззивната жалба; и 3) също при условията на евентуалност спрямо първото искане – да продължи определения срок за представяне на доказателства за внасянето на сумите за възнаграждение на особените представители на ответниците.

Съдът намира, че двете искания по чл. 253 от ГПК са неоснователни.

Първото от тях е основано единствено на твърдението, че ответникът Г. П. се явявал лично и нямал назначен особен представител по н. о.х. д. № 94/2020 г. на Старозагорския окръжен съд. В подкрепа на това твърдение не са ангажирани никакви доказателства. По настоящото гр. дело няма никакви данни някой от тримата ответници да се намира на адресите, посочени от молителя; напротив – от данните по делото е видно, че на тези адреси те не са били намерени, поради което първоинстанционният съд им е назначил особените представители по чл. 47, ал. 6 от ГПК. Освен това в касационното производство няма основание на тримата ответници да се връчват призовки или съобщения – съгласно чл. 288 от ГПК определението по допускане на касационното обжалване се постановява в закрито заседание, а при евентуално допускане на касационното обжалване призоваването за открито съдебно заседание става чрез обнародване в „Държавен вестник“ – чл. 289 от ГПК. Отделно от горното, сумата от 22 000 лв., посочена в определение № 50054/17.03.2023 г., е определена и за вече осъществените от особените представители на тримата ответници процесуални действия, изразяващи се в подаването на отговорите на касационната жалба на молителя, като тази сума е малко над минималния размер от 21 770.44 лв., определен съгласно чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 6 от Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ, във вр. с чл. 36, ал. 2 от ЗАдв и с чл. 47, ал. 6, изр. 2 от ГПК, на база възприетата в обжалваното въззивно решение обща стойност от 645 908.36 лв. на процесното имущество, чието отнемане се претендира от комисията-ищец (сега молител) по делото. С оглед на това, няма основание съдът по реда на чл. 253 от ГПК нито да отменя, нито да изменя своето определение № 50054/17.03.2023 г., каквито са първите две искания на комисията-молител.

Третото искане – за продължаване на срока, определен с горното определение, се основава на обстоятелствата, че сумата, която следва да се внесе за възнаграждение на особените представители на ответниците, е значителна, както и че комисията-молител е бюджетно учреждение и понастоящем работи при липса на одобрен бюджет – на база миналогодишния такъв, като суми се отпускат на ежемесечни лимити. Съдът намира тези обстоятелства, за уважителни причини по смисъла на чл. 63, ал. 1 от ГПК, поради което това искане следва да бъде уважено, като срокът бъде продължен с един месец, считано от изтичането на вече определения едноседмичен срок на 29.03.2023 г. – съгласно чл. 63, ал. 2 от ГПК.

Ищецът-касатор КПКОНПИ е депозирала и молба с вх. № 501814/29.03.2023 г. (подадена по пощата на 28.03.2023 г.; заведена и с вх. № 501802/28.03.2023 г. като подадена по ел. поща), с която иска спиране на производството по делото до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. По тази молба съдът ще се произнесе след евентуалното изпълнение в рамките на продължавания срок на указанията за отстраняване на нередовностите, дадени с определение № 50054/17.03.2023 г.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх. № 501815/29.03.2023 г. (заведена и с вх. № 501801/28.03.2023 г.) на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, в частта по чл. 253 от ГПК, с която се иска отмяна, евентуално – изменение на постановеното по делото определение № 50054/17.03.2023 г.

ПРОДЪЛЖАВА, на основание чл. 63, ал. 2 от ГПК, срока, определен с определение № 50054/17.03.2023 г., с един месец, считано от 29.03.2023 г., като отново предупреждава Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, че при неизпълнение в рамките на така продължения срок на указанията, дадени с определение № 50054/17.03.2023 г., постановените по делото решения ще бъдат обезсилени и производството по делото ще бъде прекратено.

При изпълнение на горните указания в рамките на продължения срок, делото да се докладва за произнасяне по молбата с вх. № 501814/29.03.2023 г. (заведена и с вх. № 501802/28.03.2023 г.); респ. – делото да се докладва след изтичането на срока.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: