О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50054

гр. София, 17.03.2023 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

като разгледа, докладваното от съдия Б. Ц. гр. дело № 3297 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба на ищеца Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) срещу решение № 94/20.06.2022 г., постановено по възз. гр. дело № 164/2022 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 260002/21.01.2022 г., допълнено в частта за разноските с определение № 260017/07.03.2022 г. и определение № 260018/09.03.2022 г., постановени по гр. дело № 13/2020 г. на Старозагорския окръжен съд (СзОС), е отхвърлен, предявеният от комисията-жалбоподател срещу Г. Д. П., Р. Р. П. и Д. Г. П., иск по чл. 154, ал. 1 от ЗПКОНПИ за отнемане в полза на държавата на имущество (подробно описано) на обща стойност 645 908.36 лв.; в тежест на касатора е възложено заплащането на разноски и държавна такса по делото.

Тримата ответници са подали отговори на касационната жалба, като ответникът Г. П. – чрез особения си представител адв. М. Т., а ответниците Р. и Д. П. – чрез особения им представител адв. С. М..

При извършената служебна проверка, съдът констатира нередовност на образуваното касационно производство, а именно:

С определение № 604/03.07.2020 г. и определение № 260063/17.09.2020 г. първоинстанционният СзОС, по реда и при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК е назначил, съответно: адв. С. М. – за особен представител на ответниците Р. и Д. П., и адв. М. Т. – за особен представител на ответника Г. П..

Адвокатското възнаграждение на особените представители по чл. 47, ал. 6 от ГПК се определя окончателно по размер от съда с всеки акт по чл. 81 от ГПК и се изплаща своевременно. Именно поради това ищецът е задължен да внесе предварително определена от съда сума за всяка инстанция, независимо дали е жалбоподател или не, която сума да послужи за изплащане на възнаграждението на адвоката (чл. 76, вр. с чл. 47, ал. 6 от ГПК). Внасянето на сумата от ищеца е условие за назначаване на особен представител на ответника и, поради това, е и условие за извършване на съдопроизводствени действия по делото за всяка инстанция. Съобразно резултата по делото, така извършеният разход остава изцяло или отчасти за сметка на ищеца, или ответникът се осъжда да му го възстанови по правилата на чл. 78, ал. 1-4 от ГПК. Назначеният за особен представител адвокат не се поставя в положение на кредитор на страна по делото – сам, чрез изпълнителен лист, да търси плащане на определения му от съда хонорар. Условието да бъде внесена предварително сума, която да послужи за заплащане на адвокатско възнаграждение на особения представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, е сред абсолютните процесуални предпоставки за надлежно упражняване правото на иск, поради което трябва да е налице, и съдът следи за това служебно, като дава изрични указания на ищеца да внесе определената сума с предупреждение, че ако не го стори, производството ще бъде прекратено, а евентуално постановените, невлезли в сила решения – обезсилени. Разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от ГПК е приложима, защото невнасянето на сумата за възнаграждението препятства движението на делото (участието на особен представител в производството е задължително и до назначаването му е налице процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия, включително за изготвяне на отговор по жалба); невнасянето на определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника за съответната инстанция, следователно, е основание за приложение на чл. 129, ал. 3 ГПК във всяка инстанция.

В случая първостепенният съд при администриране на въззивната жалба е събрал предварително суми от ищеца, които да послужат за заплащане възнаграждението на особените представители на ответниците. Това обаче не е сторено от въззивния съд при администрирането на касационната жалба, което е условие за образуване и редовност на производството пред ВКС.

Касационното производство, по така изложените съображения, се явява нередовно, защото комисията-ищец не е внесла сума за заплащане на адвокатско възнаграждение на особените представители на тримата ответници. Пропускът на администриращия апелативен съд следва да бъде отстранен от касационната инстанция, която определя първоначално суми за възнаграждения в общ размер 22 000 лв. Касационното производство следва да се остави без движение, като на комисията-ищец (сега касатор) бъдат дадени указания да внесе тази сума по депозитната сметка на ВКС и да представи доказателства за това по делото в едноседмичния преклузивен срок.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по гр. дело № 3297/2022 г. по описа на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

УКАЗВА на ищеца-касатор Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, в едноседмичен срок от връчване на съобщението ведно с препис от настоящото определение, да представи по делото доказателства за внесена по депозитната сметка на Върховния касационен съд на сумата 22 000 лв. за възнаграждение на особените представители на ответниците.

При неизпълнение на горните указания в посочения срок, постановените по делото решения ще бъдат обезсилени и производството по делото ще бъде прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: