Производството е по чл.290 и сл. ГПК.

С определение № 50004 от 04.01.2023 г. по касационна жалба на „Енерго - П. П АД, [населено място], е допуснато до касационно обжалване въззивно решение № 92 /10.03.2022 г. по в. гр. д. № 171 /2021 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 10.10.2019 г. по гр. д. № 757 /2019 г. на Горнооряховския районен съд, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Н. И. С. не дължи сумата 8 919.05 лева, представляваща стойност на електроенергия за периода от 16.03.2018 г. до 15.03.2019 г..

Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос, уточнен от настоящия състав в съответствие с приетото в т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т. д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС: дали протоколът на Българския институт по метрология за извършен метрологичен контрол на средство за измерване на потребление на електроенергия (за проверка на неговите технически и метрологични характеристики, на техническото му състояние и на показанията му) представлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, който е разрешен от въззивния съд в противоречие с посоченото от жалбоподателя решение № 60223 /18.08.2022 г. по гр. дело № 598 /2021 г. на ВКС, IV г. о., с което е приет положителен отговор на въпроса: по отношение на първоначалния и последващия метрологичен контрол Българският институт по метрология действа като орган, на който по силата на чл.8, ал.1 от ЗИ е възложено осъществяването на държавната политика в областта на измерванията. Затова издадените от него във връзка с този контрол документи са официални такива и се ползват с материална доказателствена сила по чл.179, ал.1 от ГПК за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия, а също така и за направените от тези лица констатации и причините за тях. С оглед на това констатациите на длъжностните лица, относно отчетеното в тарифите на електромера количество електроенергия, има обвързващо действие по отношение на отчетеното количество в съответната тарифа.

По повдигнатия материалноправен въпрос настоящият състав споделя разрешението, отразено в посоченото от жалбоподателя решение, по изложените в него съображения.

Ответникът по касационната жалба Н. И. С. оспорва касационната жалба и излага доводи за правилността на въззивното решение.

По основателността на жалбата и на основание чл.290 и сл. ГПК:

За допуснатото до обжалване въззивно решение:

Въззивното решение е постановено при ново разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл.294 ГПК, на когото делото е върнато с решение на ВКС № 6 /22.02.2021 г. по гр. д. № 1978 /2020 г. на ВКС, III г. о..

С решението на ВКС е отменено първото въззивно решение (по гр. д. № 262 /30.04.2020 г. по в. гр. д. № 1040 /2019 г. на ВТОС).

Касационно обжалване е допуснато по правния въпрос: дали при установено софтуерно въздействие върху средството за техническо измерване, в резултат на което е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването и в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл.183 ЗЗД. ВКС е дал мотивиран положителен отговор на този въпрос, в резултат на което е намерил за неправилен извода на въззивния съд за липса на основание за извършване на корекции и като последица от това, че въззивното решение е неправилно. ВКС е приел за установено също, че по делото е безспорно установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на потребена енергия в скрития регистър Т 4.

ВКС е приел, че е необходимо да бъдат извършени съдопроизводствени действия за събиране на доказателства, поради което е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд със задължителни указания да допусне съдебно – техническа експертиза с вещо лице софтуерен специалист, който след като извърши софтуерен прочит на паметта на средството за търговско измерване, да даде заключение по формулирани от ВКС въпроси за установяване на релевантни за спора обстоятелства.

Новият (другият) състав на въззивния съд е допуснал и назначил експертизата и е приел нейното заключение.

За мотивите на второто решение на въззивната инстанция:

Не се спори, че ответникът доставя електричество в имота на ищеца на посочения в исковата молба адрес. Няма спор и по това, че до фактуриране на процесната сума месечните начисления за исковия период са заплатени, че електромерът, отчитащ доставяното от ответното дружество електричество в имота на ищеца е демонтиран и изпратен за метрологична проверка, установила външна намеса в тарифната схема на устройството.

Изложената фактическа установка налага извод за основателност на предявения иск. твърдението на ответника да е доставил електричество в повече от помесечно заплатеното за времето 15.03.2018 - 15.03.2019 г. е недоказано. Това достатъчно за уважаването на исковата претенция.

Доводите на ответника са неоснователни.

Разпоредбата на чл.183 от ЗЗД е дерогирана от (разпоредбата) чл.83, ал.1, т.6 и 98а ЗЕ, касае се за съотношение на специален към общ закон, заради което правилата на ЗЗД не намират приложение.

Не намират приложение и общите условия на дружеството – доставчик.

Констативният протокол от 15.03.2019 г., но който ответникът се позовава като основание за начислението, е непротивопоставим на ищеца и е съставен по отменената към момента на проверката процедура на ПИКЕЕ.

Същото важи и за протокола на Българския институт по метрология (БИМ) от 28.03.2019 г.. Документът е частен, а не официален, както твърди ответникът, защото законът не му придава нарочна удостоверителна сила. От чл.58, ал.4 от Закона за измерванията е видно, че се касае за експертно заключение. Експертизите, дори когато са изслушани и приети като доказателства в исковия процес, нямат обвързваща съда доказателствена сила, макар да са изготвени и изслушани при всички гаранции за законност, равенство на страните и противопоставимост, които съдебното производство – чл.202 ГПК дава.

Твърдението на ответника да е доставил електричество е голословно, то почива единствено на заключението на метрологичния институт (протокола на БИМ). Тезата за намеса в тарифната схема на отчитащото устройство е в директно противоречие с останалите констатации на метрологичните експерти, както и със заключението на извършената по делото техническа експертиза, която отрича външна намеса в тарифната схема на електромера.

Предвид изложеното, съдът е приел за недоказано твърдението на жалбоподателя за реално доставка и потребление на начислената в тарифен регистър 4 електроенергия.

По основателността на касационната жалба:

При дадения отговор на процесуалноправния въпрос е основателен доводът на касационния жалбоподател, че въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, като е приел, че протоколът на Българския институт по метрология (БИМ) от 28.03.2019 г. е частен, а не официален документ и не е зачел материалната доказателствена сила по чл.179, ал.1 ГПК, с която този документ се ползва за извършените от съответните длъжностни лица при проверките действия и за направените от тези лица констатации за факти, които имат значение за разглеждания спор и за причините за тях.

Неправилният извод се е отразил на въззивното решение поради което допуснатото процесуално нарушение е съществено.

Основателен е и доводът на касационния жалбоподател, че изводите на въззивния съд за обосноваността и доказателственото значение на приетата от въззивния съд комплексна съдебно-техническа експертиза, оспорена от ответника (въззивен и касационен жалбоподател) с доводи за необоснованост, са формирани при процесуално нарушение и са необосновани и неправилни.

С протокола на БИМ за метрологична експертиза на СТИ (л.22 по първоинстанционното дело) е установено след огледи, изследвания и изпитвания с включване на СТИ в електрическата мрежа, че върху електромера не е осъществено физическо въздействие, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерванията на електрическата енергия – електромерът работи и отчита точно преминалата през него електроенергия. При софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера – наличие на преминала електроенергия в тарифа1.8.4, която не е визуализирана на дисплея.

Заключението на комплексната СТИ противоречи на протокола на БИМ в частта, с която заключението приема, че СТИ е технически неизправно. Основателен е доводът, че то е необосновано и че изводът за повреда се дължи на невъзможността да се установи как е извършено установеното в протокола на БИМ софтуерно въздействие върху СТИ и как се е появил запис в регистъра на тарифа Т 4, за какъвто няма заводска настройка.

Приетото от втората въззивна инстанция заключение на СТЕ е основано на констативен протокол, изготвен от комисия от работници /служители на завода - производител на СТИ след прочитането му на стенд и със софтуер на завода, този протокол е представен по делото от вещите лица. Заключението на вещите лица отразява констатации от този протокол, въз основа на които е направен анализ (от вещите лица). Вещите лица не могат да установят извършването на софтуерно въздействие върху СТИ (следи от извършването му(, поради което правят извод, че наличието на показанията в регистъра на тарифа Т 4 се дължи на техническа неизправност, а не на софтуерна намеса. Това е предположение. Вещите лица приемат, че наличието на показания в този регистър, без да е променяна техническата схема, представлява неизправност, която се дължи на повреда. Но не обясняват как при наличната повреда електромерът продължава да работи и да отчита точно, което е установено с протокола на БИМ. И не сочат каква е повредата, а изброяват възможни /предполагаеми причини, които могат да доведат до повреда.

Настоящият състав приема, че предположението е необосновано – не се основава на конкретно установен от вещите лица факт, нито дори на факти, установени от БИМ или от комисията на завода – производител. То представлява интерпретации, които не се основават на специални знания.

В заключението не е даден отговор на въпроса, как електромерът, който е бил повреден и в резултат на тази повреда е отразил показания в регистъра на тарифа Т 4 преди да бъде демонтиран, които не отразяват реално преминала и измерена от СТИ електроенергия, е проработил и отразил точно преминалата през него електроенергия при извършената метрологична експертиза от БИМ.

Основателен е доводът на касационния жалбоподател, че като е приел необоснованото заключение на комплексната СТИ, в което се съдържа съмнение за неговата правилност и то без да го обсъди заедно с протокола на БИМ, за който е приел че не е официален документ, който се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила, и без да изложи мотиви за неоснователност на доводите и възраженията на „Енерго-про-продажби“ АД, въззивният съд е допуснал нарушение на разпоредите на чл.179, ал.1, чл.201, чл.202 и чл.236,ал.2 ГПК, което е съществено, в резултат на което е направил необосновани фактически и правни изводи и е постановил неправилно решение.

Основателен е доводът на касационния жалбоподател, че е неправилен изводът на въззивния съд, че нормата на чл.183 ЗЗД не намира приложение (че вземането на доставчика на електрическа енергия не се основава на чл.183 ЗЗД). Освен, че противоречи на установената практика на ВКС, този извод противоречи пряко на дадения в първото касационно производство отговор на правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, поради което не е необходимо да бъде повторно обосноваван в настоящото решение. Противоречи и на правния извод на ВКС по съществото на спора, който е послужил като основание за отмяна на първото въззивно решение и на задължителните указания на ВКС по прилагането и тълкуването на закона за съда, на който е върнато делото за повторно разглеждане. Този извод представлява нарушение на правилото на чл.294 ГПК.

Следва да се отбележи, че от съдържанието на въззивното решение изобщо не може да се направи извод, че то представлява второ решение на въззивна инстанция, постановено при повторно разглеждане на делото от въззивния съд съгласно правилото на чл.294 ГПК, нито че въззивният съд е бил обвързан от някакви указания по прилагането и тълкуването на закона.

Постановен при процесуално нарушение е и изводът на въззивния съд, че констативният протокол от 15.03.2019 г. за демонтаж на електромера, на който ответникът се позовава като основание за начислението, е непротивопоставим на ищеца. Този протокол е подписан от сина на ищеца, ищецът не е оспорил автентичността на неговия подпис, а следователно и съдържанието на неговото изявление, което удостоверява отразените в протокола фактически констатации.

Неправилен е изводът на въззивния съд, че след отмяната на ПИКЕЕ (Правилата за измерване на количеството електрическа енергия) към датата на проверката е липсвала нормативна уредба, регламентираща процедура по извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ и тяхното документиране, така и извършването на корекционни процедури. Т.е., че общите правила за доказване на определени факти са неприложими.

Във възникналия между страните гражданскоправен спор за основателността на вземането на ответника „Енерго-про-продажби“ АД, всяка от страните разполага с възможността да докаже релевантните за спора факти, за които носи доказателствената тежест, с всички допустими от ГПК доказателствени средства. Ответникът „Енерго-про-продажби“ АД е представил писмени доказателства за реалното потребление на електрическа енергия и за това, че в резултат от нерегламентирана софтуерна намеса, част от нея, по отношение на която се води спорът, е отразена в невизуализиран регистър.

Настоящият състав приема, че основание за дължимостта на цената по сключения между страните договор за покупко-продажба е получаването на съответното количество електроенергия, което може да бъде доказано пред съда чрез всички допустими по ГПК доказателствени средства и че в случая такова доказване е проведено от ответника и не е опровергано от ищеца.

От изложеното дотук и без да е необходимо по-нататъшно обсъждане на доводите на касационния жалбоподател, следва извода, че в резултат на допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, въззивният съд е постановил неправилно решение по съществото на спора.

Поради което касационната жалба е основателна и с оглед правомощията на касационната инстанция по чл.293 ГПК, неправилното въззивно решение следва да бъде отменено и спорът следва да се реши по същество, като предявеният отрицателен установителен иск бъде отхвърлен, тъй като от обсъденото по-горе следва извод, че ответникът по иска „Енерго-про Продажби“ АД е доказал вземането си продажна цена за потребената от ищеца Н. И. С. електроенергия.

С оглед изхода от спора е основателно искането на касационния жалбоподател „Енерго-про Продажби“ АД, ответникът Н. И. С. да бъде осъден да му заплати разноски за всички инстанции по делото, посочени в списък за разноски и е неоснователно искането на ответника Н. И. С. за присъждането на разноски.

Н. И. С. иска намаляването на сумата поради прекомерност. Искането за намаляване се отнася до адвокатските възнаграждение за процесуално представителство, които са в размер на по 1 860 лева за всяка една инстанция, сумите включват ДДС. Останалите суми са за държавни такси и възнаграждения на вещи лица, които не подлежат на намаляване.

Предвид цената на иска, минималното адвокатско възнаграждение за една инстанция, определено съгласно чл.7, ал.2, т.3 от НМРАВ в приложимата и редакция към момента на подаване на касационната жалба и отговора, е в размер на 825.95 лева. Настоящият състав приема, че делото се отличава с правна сложност, което е видно и от съдържанието на касационната жалба и изложението за допускане на касационно обжалване и от отговора, представени в настоящата инстанция. Поради което намира искането по чл.78,ал.5 ГПК за основателно до размера 1 000 лева, към които след добавяне на ДДС се получава сумата 1200 лева. Пред ВКС жалбоподателят е бил представляван от адвокат, поради което не са налице основания за намаляване на възнаграждението по чл.9 от Наредбата. Така се получава сумата 6 000 за адвокатски възнаграждения и общо сумата 7 568.19 лева, за които искането за присъждане е основателно.

Воден от горното и на основание чл.295 ГПК съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 92 /10.03.2022 г. по в. гр. д. № 171 /2021 г. на Великотърновския окръжен съд и потвърденото с него решение от 10.10.2019 г., по гр. д. № 757 /2019 г. на Горнооряховския районен съд.

Вместо това постановява:

Отхвърля предявения от Н. И. С. срещу „Енерго-про-продажби“ АД, Варна, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за установяване несъществуването на задължението на Н. И. С. към „Енерго-про-продажби“ АД, Варна, за сумата 8 919.05 лева (осем хиляди деветстотин и деветнадесет лева и 5 ст.), представляваща стойност на потребена електроенергия за периода от 16.03.2018 г. до 15.03.2019 г. за обект в [населено място].

Осъжда Н. И. С. да заплати на „Енерго-про-продажби“ АД, Варна сумата 7 568.19 лева (седем хиляди петстотин шестдесет и осем лева и 19 ст.) разноски за всички съдебни инстанции.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.