Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - Пловдив при Централно управление на Национална агенция за приходите, против решение № 2459/09.11.2012г., постановено по адм. д. № 2033/2011 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменен РА № 131100529/12.04.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 596 от 01.07.2011г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП досежно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 113 736.84 лв. на Л. Ч. К., действащ като ЕТ "Л. К.- Дили" за данъчни периоди от 01.07.2010г. до 22.08.2008г.

Касаторът мотивирано поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на съдебното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Л. Ч. К., действащ като ЕТ „Л. К. - Дили, не взима становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия си състав на осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение

е отменен РА № 131100529/12.04.2011г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Пловдив, офис Пазарджик, потвърден с Решение № 596 от 01.07.2011г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП досежно непризнатото право на данъчен кредит в размер на 113 736.84 лв. на Л. Ч. К., действащ като ЕТ...