Производството е по чл.288 ГПК.

Обжалвано е решение от 06.12.2018г. на АС София по гр. д.№3421/2018г., с което е отхвърлен иск с правно основание чл.2 ЗОДОВ.

Жалбоподателят – Х. А. К., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Моли да се допусне касационно обжалване.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

Въззивният съд, като е отменил въззивното решение, е отхвърлил предявения от Х. А. срещу Прокуратурата на Р. Б иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато обвинение.

Със същото решение, въззивният съд като е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, е отхвърлил иска за заплащане обезщетение за вреди от бавно правосъдие по чл.2б ЗОДОВ.

Прието е за установено, че на 16.06.1998г. прокуратурата е привлякла като обвиняем ищеца Х. А. за престъпления по служба, в качеството му на митнически служител - за престъпления по чл.282 НК и чл.212 НК, като му е взета мярка за неотклонение парична гаранция, а оправдателната присъда по отношение на него е влязла в сила на 14.07.2010г.

Установено е, че по отношение на ищеца Х. А. е повдигнато второ обвинение за извършено престъпление по чл.212 НК, по което също е постановена оправдателна присъда № 9 от 04.03.2014 г. по НОХД № 668/2011г. на ОС - София, която е потвърдена с Решение № 128 от 08.04.2016г. по ВНОХД № 1006/2014г. на САС и не е допусната касация с окончателно Решение № 250 от 23.02.2017г. постановено по н. д. № 865/2016 г. на ВКС, Второ НО, но предмет на настоящото производство са единствено вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл.282 НК, по което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 14/2005 г на ОС – Благоевград.

Установено е, че ВНОХД № 751/2010 г. на Софийския апелативен съд, НК, 3 състав е образувано в по постъпил протест от Б. Окръжна прокуратура срещу присъда на Благоевградски Окръжен съд - Наказателна колегия, № 150 от 28.06.2010г., постановена по НОХД № 14/2005г., с която петима подсъдими по делото са били признати за невиновни и оправдани по предявените им обвинения, сред коити и Х. А. за престъпление по чл.282, ал.2, вр. ал.1 НК.

Установено е, че с решение от 31.08.2011г. АС София е потвърдил оправдателната присъда на Благоевградски Окръжен съд - Наказателна колегия, № 150 от 28.06.2010г., постановена по НОХД № 14/2005г. по описа на същия съд.

Констатирано е, че касационното производство по НОХД2929/2011г. по описа на ВКС е образувано по протест на прокурор от С. апелативна прокуратура срещу въззивно решение № 205/31.08.2011 г., постановено по ВНОХД № 751/2010 г. на Софийския апелативен съд, НК, 3 състав, но само В ЧАСТТА, с която е била потвърдена присъда № 150/28.06.2010 г. на Благоевградския окръжен съд по НОХД № 14/2005 г. за оправдаване на подсъдимия У. А. О. по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 212 ал. 4, вр. ал. 1 от НК.

Въззивният съд е приел, че оправдателната присъдата е обявена на 28.06.2010г. в присъствието на всички страни и е подлежала на обжалване респ. протестиране в 15-дневен срок от тази дата, при което по отношение на ищеца – Х. А. присъда № 150/28.06.2010г. постановена по НОХД № 14/2005 г. за престъпление по чл.282 НК е влязла в сила на 14.07.2010г., поради това че не е протестирана в частта по отношение на този подсъдим нито пред въззивната инстанция / ВНОХД № 205/31.08.2011г. на САС/, нито пред ВКС, пред който е била обжалвана само по отношение на подсъдимия У. А..

Съдът е приел, че наказателното производство е продължило повече от 14 години, считано от 16.06.1998г. до 14.07.2010г. т. е. около 12 години, при което за ищеца са настъпили вреди от незаконното наказателно преследване, но е счел за основателно обаче възражението за давност. Изложил е съображения, че съгласно ТР № 3/2005 г. ОСГК на ВКС, т. 4 началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление респ. от влизане в сила на постановлението за прекратяване, поради което е отхвърлил предявения иск като неоснователен.

По претенцията за забавено правораздаване по чл.2б ЗОДОВ.

Съдът е изложил съображения за това, че до датата на влизане в сила на ЗИД на ЗОДОВ с ДВ бр. 98/11.12.2012г. този иск се основава на прякото действие на Конституцията и на Конвенцията (чл.5 ал. 2 и 4 К.) и се разглежда по общия исков ред, а с включването на чл. 2б в обхвата на ЗСДОВ този иск се основава на специалния закон, Посочил е, че искът за обезщетение за вреди от нарушено право на разглеждане и решаване на висящо дело в разумен срок по чл. 6, § 1 от К. е с правна квалификация чл.2б ЗОДОВ и отговорността на държавата следва да се реализира по особения ред, когато: 1) делото, по което е допуснато нарушението, е висящо към датата на влизане в сила на Закона и 2) делото, по което е допуснато нарушението е образувано след датата на влизане в сила на З. (ДВ бр. 98/2012 г). Приел е, че в случая допустимостта на този иск не е обусловена от изискването за изчерпване на административната процедура за обезщетение на вредите по реда на глава трета а от ЗСВ (аргумент от обратното на чл. 8, ал. 2 З.). Счел е обаче, че искът отново е неоснователен като погасен по давност.

В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора: следва ли съдът да обсъди и съобрази всички релевантни по делото факти от значение за точно прилагане института на давността при исконе с правно основание чл.2 и 2 б. ЗОДОВ. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Представя решение от 30.03.2017г. по гр. д.№61273/2016г. ВКС по приложението на давността в изпълнителния процес.

Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставения от жалбоподателя въпрос тъй като на същият съдът е дал отговор в съотвествие с практиката на ВКС, на която съдът се е позовал и в мотивите на своето решение - ТР № 3/2005 г. ОСГК на ВКС, т. 4. Като е съобразил всички факти по делото съдът правилно е приел, че оправдателната присъда по НОХД № 14/2005г. на Х. А. не е влязла в сила на 02.05.2012г., когато е постановено решението ва ВКС по НОХД 2929/2011г., тъй като оправдателното въззивно решение не е било протестирано в частта му по отношение на подсъдимия Х. А. пред ВКС. Оправдателната присъда по отношение на Х. А. е влязла в сила най късно на на 06.01.2012г., когато по протест на прокуратурата срещу въззивното решение по ВНОХД № 205/31.08.2011г. на САС е образувано НОХД№2929/2011г. по описа на ВКС, като въпросната оправдателна присъда е била обжалвана единствено по отношение на подсъдимия У. А., но не и по отношение оправдателната присъда на подсъдимия Х. А. - ищец в настоящето преизводство. В случая исковете с правно основание чл.2 и чл.2б ЗОДОВ са били предявени пред съд на 03.05.2017г., т. е. както правилно е прието в обжалваното решение след изтичане на предвидения в закона петгодишен давностен срок, поради претенциите като погасени по давност са неоснователни.

Предвид изложените съображения, съдътО п р е д е л и:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.12.2018г. на АС София по гр. д.№3421/2018г.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: