Р Е Ш Е Н И Е

№ 52

София 28.09.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

В. К. С, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА

КОСТАДИНКА НЕДКОВА

при участието на секретаря М. М, като изслуша докладваното от съдията Костова т. д. № 509 по описа за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „М. Л.” АД, със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. А. И., срещу решение №579 от 18.11.2013г., постановено по т. дело №988/2013г. на Пловдивския апелативен съд.

Касаторът поддържа всички отменителни основания на чл.281 ГПК. Искането е за отхвърляне на иска на ищеца [фирма] в н., като погасено по силата на предявеното от жалбоподателя възражение за прихващане. Изразява становище, че макар и специална спрямо общите правила за прихващане, регламентирани в чл.103 и чл.104 ЗЗД, разпоредбата на чл.645 ТЗ урежда също материалноправните предпоставки за извършване на извън съдебно прихващане. За разлика от материалноправното възражение за прихващане, доведено до знанието на синдика - чл.645, ал.2 ТЗ, възражението за прихващане като процесуално действие на защита срещу иска може да се извърши само във висящ процес пред съда, без да е нужно противната страна да присъства. Счита, че отправено и независимо от съдебния процес изявление за прихващане до синдика, не се явява задължителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на възражение за прихващане, като средство за защита срещу иск, предявен от синдика на дружеството в несъстоятелност. Поддържа незаконосъобразност на приетото от въззивният съд разграничение на ефекта на волеизявлението...