Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на десети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. З. ЧЛЕНОВЕ:Б. Л. П. Я. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Ася Петроваизслуша докладваното от съдиятаБ. Л. по адм. дело № 5177/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба от Р. С. от [населено място], О. П. чрез процесуален представител, срещу Решение № 108/18.02.2021г., постановено по адм. дело № 649/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен.

Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че първоинстанционният съд не е съобразил, че получените от ревизирания суми са му изпращани от М. И., с която са били във фактическо съжителство. С тези средства са покривани разходи и на двамата, поради което е следвало в хода на ревизионното производство да се изясни налице ли са документи за платени данъци в Германия, за да се избегне двойно данъчно облагане. Сочи, че при определяне на данъчната основа за 2016г. не е съобразен остатъкът от предходни години, в резултат на което неправилно е прието, че разходите на ревизирания надвишават приходите му. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решение и на РА.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „ОДОП“- В. Т. при ЦУ на НАП, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на Първо отделение, след като съобрази наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд –Плевен е законосъобразността на Ревизионен акт (PA) № Р -04001519002513-091-001/27.03.2020г. на органи по приходите при ТД на НАП – В. Търново, потвърден с Решение № 113/29.06.2020г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ – В. Т. при ЦУ на НАП, с който за Р. С. са установени допълнително задължения за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2013г.-2016г. и дължими здравноосигурителни вноски по ЗЗО за самоосигуряващо се лице за 2013г. – 2017г. и лихви върху тях, общо в размер на 25 418,58 лв.

За да достигне до извод за неоснователност на жалбата първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

Ревизията е проведена по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК. Установеността му е обоснована с липсата на подадени от лицето за ревизираните периоди ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, както и на декларирани доходи с източник в страната и чужбина. Съобразено е, че лицето не е работило по трудов договор в периода 2013 – 2017г. и не е получавало възнаграждения от трудови и извънтрудови правоотношения. Според данните за семейно положение ревизираният не е граждански брак.

За периода 2013г. – 2017г. органите по приходите са установили, че Р. С. е получил чрез системата за бързи разплащания Western Union парични преводи в евро от Германия от 15 различни физически лица, включително и от М. И., които преизчислени в лева по фиксинга на БНБ възлизат за 2013г. в размер на 14 950,36 лв., за 2014г. – 44 583,14 лв., за 2015г. – 23 763,33 лв. и за 2016г. – 9 290,19 лв. В разплащателните документи не е посочено основание за плащане. При изисканите обяснения от лицата, посочени като платци на сумите, голяма част от тях не са представили такива, а останалите са отрекли извършването на посочените преводи.

След анализ на събраните доказателства и относимите към лицето обстоятелства по чл. 122, ал.2 ДОПК ревизиращите са пристъпили към формиране на данъчни основи за ревизираните периоди по чл. 122, ал.4 ДОПК. За 2016г., след съпоставка на приходите и разходите на лицето, е установено превишение на разходваните средства в размер на 14 326,91 лв., с което е увеличен размерът на облагаемата основа. Така, след приспадане на дължимите здравно осигурителни вноски по чл. 40 ал.5 ЗЗО, от установените годишни данъчни основи за облагане за 2013г., 2014г., 2015г. и 2016г. са определени задължения за данък по чл. 48 ЗДДФЛ в общ размер от 9 960лв., ведно със следващите се лихви за забава.

На основание чл. 124а ДОПК вр. с чл. 40, ал.5, т.1 ЗЗО органите по приходите са определили дължимите от ревизирания здравноосигурителни вноски по ЗЗО в качеството му на самоосигуряващо се лице въз основа на установените по реда на чл. 122 -124а ДОПК доходи с ревизионния акт, ведно с лихви за забава.

В хода на съдебното производство са събрани показанията на М. И., които не са кредитирани от съда като обективни и непротиворечиви. Решаващият състав е посочил, че изложеното от нея не установява главно и пълно, че същата е била през ревизираните периоди във фактическо съжителство с ревизирания, нито, че е заплащала данъци в Германия за получените от нея и впоследствие преведените на ревизирания доходи.

При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че събраните доказателства подкрепят наличието на обстоятелството по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК за провеждане на ревизията по аналог. Счел е, че при формиране на данъчните основи по чл. 122, ал.4 ДОПК органите по приходите са съобразили всички относими към лицето обстоятелства по чл. 122, ал.2 ДОПК, в резултат на което точно са определили дължимите върху тях данъци, лихви за забава и здравноосигурителни вноски по ЗОО. В обобщение решаващият състав е достигнал до заключението, че оспореният РА е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата срещу него.

Така постановеното решение е валидно и допустимо, но частично неправилно.

Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че събраните доказателства подкрепят наличието на основанието по чл. 122, ал.1, т.2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 и сл. ДОПК. Както в хода на ревизионното производство, така и на съдебното, ревизираният не е ангажирал доказателства, които да опровергаят презумптивната вярност по чл. 124, ал.2 ДОПК на фактическите констатации в РА, с оглед на което решаващият състав правилно е приел, че получените от лицето преводи на парични суми от чужбина следва да се квалифицират като укрити доходи, подлежащи на облагане с данъци.

Този извод не се разколебава от соченото от касатора обстоятелство, че ревизираното лице е било във фактическо съжителство с М. И.. Дадените от нея показания са обстойно обсъдени от съда, но с оглед липсата на други подкрепящи ги доказателства обосновано не са кредитирани като последователни и обективни.

В съответствие с параметрите на изготвените от ревизиращите съпоставки на имущественото състояние и направените разходи от лицето за съответните данъчни периоди законосъобразно решаващият състав е приел, че данъчните основи по чл. 124, ал.4 ДОПК, а от там и определените данъчни задължения по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2013г., 2014г. и 2015г. са точно определени, ведно със следващите се лихви за забава. В тази му част обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед направеното искане и изхода на спора в тази му част в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, възлизащо на сумата от 877,57 лв.

В останалата му част обжалваният съдебен акт е постановен при неизяснен от фактическа страна спор.

За 2016г. при изготвяне на съставената в табличен вид съпоставка на постъпленията и разходите на ревизирания като начално салдо не е включено превишението на приходите над разходите за 2015г., възлизащо на сумата от 22 156.31 лв. Независимо, че тази сума не е декларирана от лицето като разполагаема в началото на данъчния период, то по аргумент от чл. 3, ал.1 ДОПК тя не би могла да бъде игнорирана. При включването й в приходната част на баланса за 2016г. не се установява превишение на разходите над приходите на ревизирания, поради което сумата от 14 326.91 лв. следва да бъде изключена от формираната данъчна основа. От нея е необходимо да се приспадне и размера на дължимите здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал.5, т.1 ЗЗО, определен по общия ред, но не и върху дохода от други източници за 2016г., установен при ревизията по чл. 122 ДОПК.

Съгласно служебно известното на настоящия състав Тълкувателно решение на ОСК на ВАС по тълк. дело № 8/2020г. /все още непубликувано/, не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход, в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, представляваща установени при ревизията укрити доходи с неустановен източник, постъпили в патримониума на ревизирания субект като парични недекларирани средства от различни източници от страната и/или чужбина. Поради това неправилно първоинстанционният съд е приел, че определените по реда на чл. 122 ДОПК данъчни основи могат да се приемат за осигурителен доход, върху който на основание чл. 124а ДОПК да се определят дължимите вноски по ЗЗО. Достигайки до този извод, решаващият състав е постановил неправилно в тази му част решение, което следва да бъде отменено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да съобрази разпоредбата на чл. 34, ал.1 ЗЗО и да формира изрични фактически и правни изводи относно дължимите по общия ред от ревизирания здравноосигурителни вноски за процесните данъчни периоди. Техният размер за 2016г. следва да бъде съобразен и при определяне на данъчната основа по чл. 122, ал.4 ДОПК, обуславяща размера на данъка по чл. 48, ал.1 по ЗДДФЛ и следващите се лихви за забава. За целта следва да бъде назначена ССчЕ, която да отговори на горопосочените въпроси.

На основание чл. 226, ал.3 АПК, при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВАС.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 108/18.02.2021г., постановено по адм. дело № 649/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен в частта, с която е отхвърлена жалбата на Р. С. срещу Ревизионен акт № Р -04001519002513-091-001/27.03.2020г. на органи по приходите при ТД на НАП – В. Т. потвърден с Решение № 113/29.06.2020г. на Директора на Дирекция “ОДОП“ – В. Т. при ЦУ на НАП, с която за Р. С. е установено допълнително задължение за данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 2 172 лв. и лихви за забава 640.79 лв., както и в частта, с която са установени дължими здравноосигурителни вноски по ЗЗО за самоосигуряващо се лице за 2013г. – 2017г. и лихви върху тях.

ОТМЕНЯ Решение № 108/18.02.2021г., постановено по адм. дело № 649/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен в частта, с която Р. С. от [населено място] е осъден да заплати на ТД на НАП - В. Т. юрисконсултско възнаграждение в размер над 877,57 лв. до 1280лв.

ВРЪЩА делото в тази му отменена част на същия съд за ново разглеждане от друг състав.

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 108/18.02.2021г., постановено по адм. дело № 649/2020 г. по описа на Административен съд – Плевен в останалата му част.

ОСЪЖДА Р. С. от [населено място] да заплати на НАП сумата от 877,57 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Милена Златкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Благовеста Липчева

/п/ Полина Якимова