Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на П. Н. П., чрез адв. С. С. като процесуален представител, срещу решение № 4236/17.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1088/2016 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендират се разноски.

Ответникът - директорът на Агенция „Митници“, чрез пълномощника си юрк. И. И., изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение Административният съд София - град е отхвърлил жалбата на П. Н. П. срещу заповед № 397/11.01.2016 г. на директора на Агенция „Митници“, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл (ЗАКОН ЗЗД ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност митнически инспектор в М. С.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби. Посочил е, че съобразно длъжностното разписание на М. С, в сила от 08.01.2016 г., за длъжността митнически инспектор в отдел „Борба с наркотрафика“ били предвидени 23 бройки, които всъщност...