Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в закрито заседание в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. П. ЧЛЕНОВЕ: Е. И. С. Д. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 5216 / 2021 г.

Производството е по реда чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане на Г. Г., чрез адв. Т., за допълване на решение № 2219 от 09.03.2022 г., постановено по адм. дело № 5216 по описа за 2021 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, в частта за разноските.

Искането е мотивирано с изхода на делото и неприсъждането от решаващия състав на направените и поискани в производството пред първоинстанционния съд разноски. Излага съображения, че в подадената касационна жалба са претендирани разноски за двете съдебни инстанции, а в проведеното открито съдебно заседание на 09.02.2022 г., процесуалният представител е заявил, че не претендира разноски за касационна инстанция. По изложените съображения иска решението да бъде допълнено, като на Г. Г. бъдат присъдени направените разноски пред административния съд.

Върховният административен съд, осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Искането е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. Разгледано по същество е основателно.

С решение № 2219 от 09.03.2022 г., постановено по адм. дело № 5216 по описа за 2021 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, чието допълване в частта за разноските се иска, решаващият състав на Върховен административен съд е отменил решение № 239 от 24.02.2021 г., постановено по адм. дело № 309 по описа за 2020 г. на Административен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на Г. Г., [ЕГН], против ревизионен акт № Р-03000319003540-091-001/23.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 306/13.01.2020 г. на директора на дирекция ОДОП - Варна, в частта относно установените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 28 000 лв. и лихва в размер на 12 737,86 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 43 321,05 лв. и лихва 15 296,75 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 56 993,40 лв. и лихва 14 344,49 лв. и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 36,66 лв. и лихва 5,51 лв., и вместо него е отменил ревизионен акт № Р-03000319003540-091-001/23.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 306/13.01.2020 г. на директора на дирекция ОДОП - Варна, в частта относно установените на Г. Г., [ЕГН], задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 28 000 лв. и лихва в размер на 12 737,86 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2015 г. в размер на 43 321,05 лв. и лихва 15 296,75 лв., данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 56 993,40 лв. и лихва 14 344,49 лв. и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 36,66 лв. и лихва 5,51 лв. С решението не са присъдени разноски в полза на касатора.

Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебния акт. Съдът присъжда направени по делото разноски, когато същите са своевременно поискани и е доказано с надлежен документ, че са извършени.

В случая искането за присъждане на разноски е своевременно заявено от касатора в касационната жалба, в която са претендирани разноски за двете съдебни инстанции. В проведеното открито съдебно заседание на 09.02.2022 г. процесуалният представител на касатора е заявил, че не претендира разноски за касационна инстанция, поради което на Георгиев следа да се присъдят единствено претендираните и доказани разноски за първоинстанционното производство.

Пред административния съд е представен списък по чл. 80 ГПК (л.134), в който са претендирани разноски в общ размер на 5 304 лв., представляващи държавна такса в размер на 10 лв., депозит експертиза 200 лв. и адвокатски хонорар в размер на 5 094 лв. По делото своевременно са представени доказателства за претендираните разноски.

Настоящият състав намира, че претендирания адвокатски хонорар не е прекомерен, с оглед материалния интерес по делото и правната му и фактическа сложност.

Предвид наличието на своевременно заявено искане от дружеството за присъждане на разноски, изхода на делото и доказателствата, че разноските са направени, на основание чл. 248, ал. 1 АПК, във връзка с чл. 144 АПК, решението следва да бъде допълнено в частта за разноските като в полза на Г. Г. следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 5 304 лв. за първоинстанционното производство.

Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 2219 от 09.03.2022 г., постановено по адм. дело № 5216 по описа за 2021 г. на Върховния административен съд, осмо отделение, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА Националната агенция за приходите гр. София да заплати на Г. Г., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Варна, [улица], направените в първоинстанционното производство разноски в размер на 5 304 (пет хиляди триста и четири) лева.

Определението е окончателно.

Вярно с оригинала,

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/п/ ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ

секретар:

ЧЛЕНОВЕ:

/п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

/п/ СТАНИМИРА ДРУМЕВА