РЕШЕНИЕ № 2219 София, 09.03.2022 В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение, в съдебно заседание на девети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИМИТЪР ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ИВАНОВАСТАНИМИРА ДРУМЕВА при секретар Галина Узунова и с участието на прокурора Рая Бончеваизслуша докладваното от съдиятаСТАНИМИРА ДРУМЕВА по адм. дело № 5216/2021

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на Г. Георгиев, ЕГН [ЕГН], подадена чрез пълномощника адвокат Колева, против решение № 239 от 24.02.2021 г., постановено по адм. дело № 309 по описа за 2020 г. на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на Г. Георгиев против ревизионен акт № Р-03000319003540-091-001/23.10.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 306/13.01.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Варна при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени допълнителни задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г. в размер на 28 000 лв. и съответната лихва за забава в размер на 12 737,86 лв., за 2015 г. в размер на 43 321,05 лв. и лихва 15 296,75 лв., за 2016 г. в размер на 56 993,40 лв. и лихва 14 344,49 лв. и за 2017 г. в размер на 36,66 лв. и лихва 5,51 лв.

Касаторът оспорва първоинстанционното решение в посочената част като неправилно поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че в случая данъчната основа за облагане по ЗДДФЛ е определена при прилагане на процесуалните правила по общия ред, а не по реда на чл. 122 от ДОПК и счита, че...