Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите(РИОСВ) – гр. Б. против решение № 1554 / 05.10.2016 г. по адм. дело № 873 / 2016 г. на Административен съд – гр. Б.. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – Х. Д. Р., от гр. Б. не изразява становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е основателна.
С решение № 1554 / 05.10.2016 г. по адм. дело № 873 / 2016 г. Административен съд – гр. Б. е отменил отказа на директора на РИОСВ – гр. Б., обективиран в писмо изх. № ПД – 113 (1) / 17.03.2016 г. за определяне на приложимите процедури по реда на глава шеста и глава седма, раздел І от ЗООС (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС) и чл. 31 от ЗБР (ЗАКОН ЗЗД БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) (ЗБР). Съдът е приел, че административният акт е издаден в нарушение на формата и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила – основания за отмяната му като незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т.2 и т.3 АПК. Решението е неправилно.
С писмо изх. № ПД – 113 (1) / 17.03.2016 г. директорът на РИОСВ – гр. Б. е разгледал заявление за инвестиционно предложение вх. № ПД 113 / 2016 г. „Проект за ПУП-ПРЗ за изграждане на вилни сгради в ПИ[номер] и ПИ [номер], местността [наименование], [населено място], [община] с възложител Х. Д. Р., от гр. Б. по чл. 125, ал.7 от ЗУТ (ЗАКОН ЗЗД УСТРОЙСТВО НА ТЕРИТОРИЯТА) (ЗУТ). Въз основа на предоставената от възложителя информация и на направената справка е установено, че поземлените имоти №[номер] и № [номер], попадат в границите на ПП „Странджа“, обявен със заповед № РД-30/24.01.1995 г. на министъра на околната среда, прекатегоризиран със заповед № РД 350 / 14.07.2000 г. на министъра на околната среда и водите с последващи изменения по смисъла на ЗЗТ (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТЕНИТЕ ТЕРИТОРИИ), както и в обхвата на защитена зона BG 0002040 „Странджа“ за опазване на дивите птици и защитена зона BG0001007 „Странджа“ за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна.
Административният орган съобразявайки изложените обстоятелства, които са надлежно установени по административната преписка и констатирайки, че към момента на издаване на акта О. Ц няма действащ ТУП/ОУП, е отказал съгласуване и определяне на приложимите процедури по реда на глава шеста и глава седма, раздел І от ЗООС (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС) и чл. 31 от ЗБР (ЗАКОН ЗЗД БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) (ЗБР).
Прилагането на общия устройствен план на О. Ц е спрян със заповед № РД – 02 – 15 – 17 от 07.02.2014 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като със същата заповед е допуснато неговото изменение за цялата територия на общината и изработване на екологична оценка към него. Със заповед № РД – 113 от 11.02.2014 г. на министъра на околната среда и водите е разпоредено – „спиране реализацията на ОУП на О. Ц, одобрен със заповед № РД – 02 – 14 – 776 от 13.08.2008 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството до провеждане на процедура по изменение на ОУП за цялата територия на общината, съвместена с изискващата се процедура по екологична оценка и приключване на тези процедури с окончателни, влезли в законна сила актове по специалните закони“. Заповед № РД - 113 от 11.02.2014 г. на министъра на околната среда и водите е била обжалвана пред Върховния административен съд, който с решение № 4672 / 20.04.2016 г. по адм. дело № 10523 / 2015 г. е отхвърлил оспорването срещу нея.
Съобразявайки гореизложеното, настоящият състав на Върховния административен съд намира издадения от административния орган отказ за законосъобразен. Безспорно е, че същият има пороци във формата, но отчитайки естеството на крайния акт и съответствието му с действащите материалноправни разпоредби, допуснатите процесуални пропуски следва да бъдат квалифицирани като несъществени.
Макар и лаконично формулирани мотивите на директора на РИОСВ са ясни и диференцират конкретните съображения, от които се е ръководил при издаването на акта.
Не са налице и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Видно е, че заявлението и доказателствата към него са били разгледани от администрацията на РИОСВ, които са изготвили мотивирани становища по него и са изготвили проекти на административния акт, които административният орган е използвал при издаване на оспорения акт. Тези проекти също имат характер на мотиви и могат да се ценят като такива, допълващи изложените от директора на РИОСВ – Бургас.
Настоящият състав на Върховния административен съд не споделя и изводите на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила във връзка с прилагането на чл. 54, ал.1, т.5 АПК.
Нарушението на административнопроизводствените правила е съществено, когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, когато – ако не беше допуснато – би могло да се стигне до друго решение на поставения пред административния орган въпрос.
Административният съд неточно е приел, че актът по същество е следвало да се конкурира с възможен акт по процедурата. Липсва законово основание за образуване на производство с последващото му незабавно спиране до приключване на споровете досежно приемането на ТУП/ОУП на О. Ц, както е приел първоинстанционният съд.
При наличието на влязъл в сила ТУП/ОУП за заявителя ще е налице възможност отново да сезира РИОСВ – Бургас с инвестиционното си предложение и да получи акт по същество.
Строителният режим и устройство на територията на ПП „Странджа“ се определя и извършва в съответствие с териториално-устройствените планове, съгласно заповедта за обявяване на защитената територия. След като към настоящия момент О. Ц няма действащ ТУП/ОУП не е възможно определянето на допустимост спрямо режима на защитената територия и като е постановил отказ за това административният орган е издал законосъобразен индивидуален административен акт.
По изложените съображения оспореното първоинстанционно решение следва да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлено оспорването срещу отказа на директора на РИОСВ – гр. Б., обективиран в писмо изх. № ПД – 113 (1) / 17.03.2016 г. за определяне на приложимите процедури по реда на глава шеста и глава седма, раздел І от ЗООС (ЗАКОН ЗЗД ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА) (ЗООС) и чл. 31 от ЗБР (ЗАКОН ЗЗД БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ) (ЗБР).
Водим от горното и на основание чл. 222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1554 / 05.10.2016 г. по адм. дело № 873 / 2016 г. на Административен съд – гр. Б. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на Х. Д. Р., от гр. [населено място] срещу отказ на директора на РИОСВ – гр. Б., обективиран в писмо изх. № ПД – 113 (1) / 17.03.2016 г. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.