Производство по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на К. Т. К., от [населено място] против решение № 928 / 11.05.2016 г. по адм. дело № 2997 / 2015 г. на Административен съд – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 12, ал.2 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж (НТКТС), съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.

Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Пловдив, чрез юрисконсулт В. изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че в нарушение на принципа на истинност, органите на НОИ не са обосновали отказа си, незачитайки процесния осигурителен стаж от II категория, при условие, че по закон те следва да съхраняват разплащателните ведомости на предприятия без правоприемник, какъвто е случаят.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е неоснователна.

С решение № 928 / 11.05.2016 г. по адм. дело № 2997 / 2015 г. Административен съд – Пловдив е отхвърлил оспорването по жалба на К. Т. К., от [населено място] срещу решение № 2153 – 15 – 110 / 28.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място] и потвърденото с...