Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на [фирма], седалище и адрес на управление [населено място], [адрес] срещу Решение №1737 от 14.03.2016 г. на Административен съд, София град, постановено по административно дело №11094/2015 г.
С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на [фирма] срещу Заповед №696 от 01.10.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, с която на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68е, ал. 2, предложение първо от ЗЗП (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ) му е наложена забрана за използване на нелоялна заблуждаваща търговска практика – чрез премълчаване да прикрива съществена информация относно предоставяната отстъпка от цената на определена група стоки. І. Становища на страните:
1. Касационният жалбоподател – [фирма] ([фирма]), счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно установил фактите по делото. Не отчел, че процесният текст на рекламната брошура не изхожда от [фирма], а от „[фирма]“ – налице е съществена разлика между текста на електронното съобщение на служителя на дружеството от 19.05.2015 г. и текста в изготвената и разпространена рекламна брошура. Съдът не обсъдил и довода, че по делото не е доказано точно първата част на съобщението да е мотивирала потребителя.
Съдът неправилно приложил материалния закон като приел, че служителят е лице, което валидно може да ангажира и задължи търговеца. Позовава се на договореното в договора за наем между търговеца и „[фирма]“ и сочи, че съдът не е обсъждал това доказателство. Необсъдени счита, че са и доводите му относно липсата на деяние – дружеството не е отпечатало и разпространило информацията, което е установимо от липсата на съществена информация предоставена на „[фирма]“ от служителя на [фирма], а именно, че отстъпката не важи за стоки, включени в...