Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на главния архитект на район „Приморски“,О. В срещу решение № 43 от 17.01.2017 г. по адм. д. №1645/2016г. на Административен съд – Варна. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу оспорения отказ за издаване на удостоверение за търпимост.

Ответниците Д. Л. и С. Л., чрез адв.С. ангажират становище за неоснователност на касационната жалба и молят за потвърждаване на решението като обосновано и законосъобразно.Претендират разноски за настоящата инстанция по представен списък по чл.80 от ГПК.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за незаконосъобразност на обжалваното решение и предлага да се отмени решението, тъй като не е взето предвид, че процесният строеж /пристройка/ не е допустим по действащия ПУП от 1995г.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол по чл.215,ал.7 ЗУТ съдебен акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отменил по жалба на Д. Л. и С. Л. отказа на главния архитект на район „Приморски“, О. В, материализиран в писмо №АУ018656ПР/26.02.2016г. за издаване на удостоверение за търпимост за двуетажна пристройка към основна жилищна сграда по заявление вх.№ АУ018656ПР/26.02.2016 г. и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на задължителните указания. Прието е, че отказа е мотивиран единствено с това, че строежът не е допустим по ЗУТ, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 31,ал.1,т.1 от закона - разположен е при намалени отстояния към съседния поземлен имот /[номер]/, като не е изследвана алтернативно заложената в §16,ал.1 от ПР на ЗУТ хипотеза за съответствие с действалите строителни правила и норми към момента на изграждане на пристройката -1986г. Обсъдено...