Образувано е по касационна жалба на С. В. К., от [населено място] против решение № 3019 / 03.05.2016 г. по адм. дело № 1481 / 2016 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на §6, ал.5 от Преходните и заключителни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР на КСО) и чл. 3, ал.1 от ЗВВ (ЗАКОН ЗЗД ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ВОЕННОПОСТРАДАЛИТЕ) (ЗВИВП), съществени нарушения на съдопроизводствени правила, поради неизлагане на конкретни мотиви по предмета на спора и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.
Касаторът посочва, че съдът не е изложил конкретни мотиви по фактите, свързани с предмета на спора, които са изисквали да се прецени приложението на разпоредбата на §6, ал.5 от ПЗР на КСО, а не правото на военноинвалидна пенсия (каквото не е било претендирано) и приложимите във връзка с него разпоредби на чл. 85 и чл. 101, ал.4 КСО, като по този начин е достигнал до неточни правни изводи, включително и досежно основателността на жалбата с оглед изложените в нея съображения за приложимия закон.
Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София – град не изразява становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че нормативната уредба по чл.101, ал.4 КСО и §6, ал.5 от ПЗР на КСО не касае различни категории лица. В чл. 101, ал.4 КСО е уредено изключение на начина на изплащане на пенсиите за военноинвалиди при навършване на възраст по чл. 68 КСО, което точно е било съобразено от административния съд.
Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 АПК е основателна.
С решение № 3019 / 03.05.2016 г. по адм. дело № 1481 / 2016 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на С. В. К., от [населено място] срещу решение № 2153 – 21 – 90 / 05.11.2015 г. на директора на ТП на НОИ София – град и потвърденото с него разпореждане № 1012 – 21 – 471 / 01.07.2015 г. на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ. Административният съд е приел, че на жалбоподателя правилно е отказано отпускане на пенсия за военна инвалидност и съответно едновременното получаване на две пенсии по чл. 101, ал.4 КСО. Позовал се е на решение № 14758 / 14.11.2011 г. по адм. дело № 7123 / 2011 г. на Върховния административен съд, шесто отделение.
Решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
По делото е установено, че с решение № 2153 – 21 – 90 / 05.11.2015 г. директорът на ТП на НОИ София – град се е произнесъл по жалба вх. № 1012 – 21 – 471 от 19.10.2015 г. срещу разпореждане № 5110286764 / 01.07.2015 г. на ръководител „ПО“, с което са осъвременени получаваните от К. пенсии на основание чл. 100 КСО и ПМС № 130 / 28.05.2015 г. и са определени размерите им, считано от 01.07.2015 г., постановен е начин на изплащането им съгласно чл. 101 КСО, като размерът им е ограничен съгласно §6 от ПЗР на КСО.
Жалбоподателят не е поставял въпроса за получаване на пенсия за военна инвалидност нито пред пенсионните органи нито пред съда и обсъждането му от последния измества произнасянето по същността на спора, приключвайки делото с формално изследване законосъобразността на оспорените пенсионни актове. Административният съд не е обсъдил фактите и доказателствата във връзка с отпуснатите пенсии за инвалидност, чието изплащане в пълен размер се претендира.
Видно от материалите по пенсионната преписка, на С. В. К. са били отпуснати лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 КСО, считано от 15.07.2000 г.; социална пенсия за инвалидност по чл. 90, ал.1 КСО, считано от 13.12.2004 г. и лична пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест, считано от 08.02.2005 г.
Спорът между страните се свежда до това в какъв размер следва да се получават пенсиите за инвалидност с оглед факта, че лицето е навършило възрастта по чл. 68 КСО и предвид действието на разпоредбата на §6, ал.5 от ПЗР на КСО в редакцията й към датата на издаване на пенсионните актове (респ. заявление вх. № МП – 64192 / 26.05.2015 г.), която гласи, че ал.1 и ал.2 на разпоредбата не се прилагат за военноинвалиди при навършване възрастта по чл. 68 КСО.
При обсъждането на този въпрос административният съд следва да съобрази, че Кодексът за социално осигуряване не борави с понятието военноинвалид. Определение на същото се съдържа в чл. 3 от ЗВВ (ЗАКОН ЗЗД ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ВОЕННОПОСТРАДАЛИТЕ), който гласи, че военноинвалиди са българските граждани с трайно намалена работоспособност в резултат на заболяване или злополука при или по повод на изпълнение на военна служба в мирно или във военно време, в мобилизационния и постоянния резерв, доброволния резерв и запаса, и освидетелствани по законоустановения ред.
Според пенсионните органи кръгът от лицата, имащи качеството на военноинвалиди по ЗВИВП е по-широк от качеството военноинвалид по смисъла на КСО и включва както военноинвалидите по смисъла на чл. 85, ал.1 КСО, така и лицата с трайно намалена работоспособност в резултат на заболяване или злополука при или по повод на изпълнение на военна служба.
В контекста на твърдяното от директора на ТП на НОИ София – град е важно при тълкуването и прилагането на закона съдът да изясни и отговори на въпроса проява на законодателен пропуск ли е използваното понятие „военноинвалид“, заменено в изменената разпоредба на §6, ал.5 ПЗР на КСО (изм. - ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) с понятието „лицата, получаващи пенсия за военна инвалидност“; проява на социална грижа от страна на държавата към военноинвалидите ли е или се касае за терминологична несъгласуваност на законодателната дейност в частност между КСО и ЗВИВП.
При всички случаи обаче е необходимо съдът да изложи конкретни мотиви по спора, с който е сезиран, да обсъди релевантните за претендираното право факти, анализирайки събраните по делото доказателства.
По изложените съображения атакуваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Настоящата инстанция не се произнася по разноските, които следва да бъдат разпределени при окончателното решаване на спора по същество.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал.2, т.1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 3019 / 03.05.2016 г. по адм. дело № 1481 / 2016 г. на Административен съд София – град.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.