Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на пълномощника на Г. И. Л. от гр. [населено място] срещу решение № 531 от 4.04.2017 г., постановено по адм. д. № 1435/2016 г. по описа на Административен съд гр. П., II състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. П., в отговор от 26.04.2017 г., чрез юрисконсулт М., моли решението да бъде оставено в сила и иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази съдебна инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението на първоинстанционния съд е неблагоприятно и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд гр. П. е отхвърлил жалбата на Г. И. Л. от гр. [населено място] срещу решение № 2153-15-137 от 25.05.2016 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ - гр. П., с което е потвърдено разпореждане № [номер]/ протокол № 2140-15-134 от 19.02.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване” при Териториално поделение на НОИ - гр. П..

При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд констатира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Съдът е обосновал правните си изводи въз основа на доказателствата по делото, разгледани в тяхната съвкупност и с оглед относимостта им към действащите правни норми, които са приложени правилно.

Предметът на спора по първоначалното дело се е формирал относно осигурителния стаж на кандидатстващия за пенсия за периода 16.08.1983 г. до 23.03.1992 г., за който...