Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по постъпила касационна жалба от [фирма], [населено място], район "И.", [улица], чрез пълномощник адв. А. К. - САК, срещу решение № 7885 от 12.12.2016 г. на Административен съд София - град, 26-ти състав по адм. дело № 2955/2015 година, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № Ц - 12 от 30.06.2014 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с ново наименование Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел V, т. 1, т. 2 и т. 3 и е осъдено да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева.

Касационният жалбоподател счита, че решението е незаконосъбразно поради противоречие с материалноправни разпоредби, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и необоснованост, както и с целта на закона. В жалбата са развити обстойни съображения за така заявените пороци, част от които не представляват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, а са основания за оспорване на административен акт по чл. 146 АПК, като напр. съществени нарушения на административнопроизводствени правила - т. 3 и несъответствие (противоречие) с целта на закона - т. 5, като следва да се отбележи, че административнопроизводствени правила, както е заявено на няколко места в жалбата може да наруши административен орган, а само съд може да наруши съдопроизводствени правила. Моли се за отмяна на постановеното съдебно решение на основание чл. 221 от АПК, както и да бъдат присъдени направените в производството разноски. В открито съдебно заседание пред ВАС жалбоподателят, чрез друг надлежно упълномощен адвокат - пълномощник И. поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. П. М с претендираните разноски за двете съдебни инстанции за държавна такса и възнаграждение на един адвокат. Допълнително представя Писмени бележки.

Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР, Комисията) [населено място], чрез двама надлежно упълномощени процесуални представители - юрисконсултите М. и Р., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и потвърдено решението на АССГ като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Представени са Писмени бележки.

Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима, а по отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК следва да се остави без уважение. Съдебният акт, постановен в производството по чл. 145 и сл. АПК вр. чл. 13, ал. 9 ЗЕ, не е засегнат от пороци. Установените по реда на чл. 170 АПК факти, в т. ч. приета съдебно-счетоводна експертиза, са обсъдени с оглед наведените от страните доводи и съобразно действащата правна уредба. В резултат на проведената служебна проверка не са констатирани отклонения от изискванията за валидност и законосъобразност в чл. 146, т. 1-5 АПК. Аргументирано са отхвърлени възраженията за липса на мотиви и за неправилно приложен „общ подход“ при разглеждане и утвърждаване на цените на дружествата в сектора, с оглед извършен индивидуален анализ на данните и информацията в подаденото заявление. За всяка корекция са изложени фактически и правни основания. Решаващият състав е разгледал в мотивите си релевантната правна рамка на регулиране и ценообразуването в ЗЕ и НРЦЕЕ, в частност на метода "горна граница на приходите" и обосновано от гледна точка на характера и целта на двата подхода е счел изборът на КЕВР на "общ подход" за законосъобразен. Правилно съдът е потвърдил отказа за компенсиране на загуби за сметка на крайния потребител, като противоречащ на изискването в чл. 23, т. 4 ЗЕ – комисията да осигури баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите.

Настоящият тричленен състав на ВАС намира, че касационната жалба на [фирма], [населено място], е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението на датата 06.01.2017 г., и като подписана от надлежно упълномощен адвокат-пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.

С решение № 7885 от 12.12.2016 г. по адм. дело № 2955/2015 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 13, ал. 9 от ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ), Административен съд София - град, Второ отделение, 26 състав, на основание чл. 172, ал. 2 АПК ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма], ЕИК ..., срещу решение № Ц - 12 от 30.06.2014 г., прието от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с ново наименование Комисия за енергийно и водно регулиране, в частта му по раздел V, т. 1, т. 2 и т. 3, и с втори диспозитив съдът ОСЪЖДА жалбоподателя [фирма] да заплати на ответната страна - Комисията за енергийно и водно регулиране сумата от 300.00 (триста) лева - юрисконсултско възнаграждение.

За да постанови този резултат, първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е констатирал, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в съответствие с правомощията на ДКЕВР по чл. 21, ал. 1, т. 8, във връзка с чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ в относимата към датата на издаване на решението редакция. Процесното решение е издадено в предвидената от закона форма, тъй като съдържа изброените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Констатирал е още, че е проведено обществено обсъждане съгласно изискванията на чл. 14 ЗЕ и решението на регулаторния орган е взето след преценка на подаденото от жалбоподателя Заявление с вх. № Е-13-62-62 от 31.03.2014 г. и обсъждане на становищата на заинтересованите лица. За неоснователни съдът е приел твърденията за липса на мотиви в обжалвания акт, както и възраженията срещу разработения и приложен от Комисията общ подход при разглеждане и утвърждаване на цените на дружествата от сектор "Електроенергетика", в частност на електроразпределителните дружества. Съдът е посочил, че основните принципи на ценово регулиране са заложени в ЗЕ, а методите за регулиране на цените, правилата за тяхното образуване, определяне или изменение, редът за предоставянето на информация, внасяне на предложенията за цени и тяхното утвърждаване се определят с подзаконов нормативен акт - Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ). В тази връзка съдът е констатирал, че с решение по протокол № 102 от 05.07.2013 г. КЕВР е приела за третия регулаторен период на енергийните предприятия, получили лицензия за разпределение на електрическа енергия и за снабдяване с електрическа енерегия на потребители, присъединени към разпределителните мрежи на съответната територия, да се прилага метод на регулиране "горна граница на приходи", като е определила продължителността му да е две години. На това място съдът се е позовал на легалната дефиниция на "регулаторен период" и "регулаторен преглед", дадени в § 1, т. 14 и т. 15 от НРЦЕЕ и е приел, че основната цел на регулирането на цените е създаването на стимули на енергийните предприятия да намаляват своите разходи. Според съда Комисията е запазила всички стойности на ценообразуващите елементи, формиращи цените за достъп и пренос до и през електроразпределителната мрежа на дружеството, на ниво утвърдени с решение № Ц-25 от 29.07.2013 г. на КЕВР, когато е извършен регулаторен преглед. След преглед на всички данни във връзка с корекциите на утвърдените през последния ценови период необходими приходи на електроразпределителните дружества и след анализ на постигнатите резултати, Комисията е приложила "общ подход" - аргументиран на страници 46-49 от мотивите на решението. Необходимите годишни приходи са коригирани с фактора Z, след анализ на отчетната и прогнозна информация от електроразпределителните дружества. Приложена е корекция на необходимите годишни приходи на всички електроразпределителни дружества, както и конкретно за жалбоподателя в Доклад за извършен одит с вх. № Е-Дк-173 от 12.05.2014 г., приет от ДКЕВР с решение по т. 2 по протокол № 67 от 12.05.2014 г., а стойностите са изчислени съгласно "Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители", приета с решение по Протокол № 87 от 17.06.2010 г. на ДКЕВР. Съдът е констатирал, че в мотивната част на решение № Ц-12 от 30.06.2014 г. Комисията е изложила както подробни аргументи с оглед прилагания общ подход при утвърждаване на цените в сектора, така и конкретни мотиви по отношение на жалбоподателя. Извършена е корекция на заявените ценообразуващи елементи, която е подробно описана както в решението на ДКЕВР, така и в съдебното решение. За неоснователно съдът е приел твърдението на жалбоподателя, че Комисията неправилно и в разрез с приложимите законови норми е определила размера и стойността на технологичните разходи, като се е позовал на т. 64 от § 1 от ДР на ЗЕ и чл. 21, ал. 1, т. 19 от ЗЕ, както и на приетата с решение по протокол № 69 от 10.05.2012 г. от ДКЕВР Методика за определяне на допустимите размери на технологичните разходи на електрическа енергия при пренос и разпределение на електрическа енергия. Допустимите нива на технологичните разходи за третия регулаторен период на електроразпределителните дружества, които са приети с решение по протокол № 207 от 19.12.2013 г. т. 6, се потвърждават и от експертното становище с вх. № Е-12-00-1201 от 18.12.2013 г. на Научно-техническия съюз на енергетиците в България. При определянето на размера на технологичните разходи Комисията е приложила единни критерии и методика, като е взела предвид отчетните данни за технологичните разходи по преноса на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи за предишния регулаторен период, както и отчети за изпълнението на инвестиционните програми за 2010 г., 2001 г. и 2012 година. За необосновани съдът е приел възраженията на жалбоподателя по отношение на определяне на допустимия размер на технологичните загуби в размер на 8% предвид отчетения от дружеството по висок такъв - 10 %. Съдът е споделил довода на ответната страна, че е икономически необосновано и в противоречие с принципа за регулиране, чрез процесните цени, вменени в тежест на клиентите, да бъде осигуряван капиталов източник за възстановяване на активите, придобити по безвъзмезден начин. В тази връзка съдът се е позовал и на двете изслушани по делото вещи лица, които са категорични, че намаляването на технологичните разходи е функция на извършени от електроразпределителните дружества инвестиции в мрежата, а според СТЕ жалбоподателят е допуснал дори увеличаване на технологичните разходи за 2015 г. спрямо 2014 година. На последно място в решението си съдът се е позовал на съдебна практика на ВАС по този вид дела, че Комисията преценява икономическата обоснованост на разходите при условията на оперативна самостоятелност и в рамките на правомощията си КЕВР може да утвърждава цени на електрическата енергия на база на анализ и оценка на представената релевантна информация и данни, които са различни от предложените от енергийното предприятие, като осигури баланс на интересите на всички участници по веригата - производство, пренос и потребление, като има право да утвърди такива стойности на признатите годишни разходи, каквито счита за икономически обосновани, в съответствие с изискванията на чл. 31, т. 2 и т. 4 ЗЕ. Като краен извод от изложените до тук съображения, първоинстанционният съд е приел, че решение № Ц - 12 от 30.06.2014 г. е постановено от компетентен орган, при спазване на предвидената процедура (която всъщност представлява административнопроизводствени правила) и форма, съобразено е с материалноправните разпоредби и с целта на закона, поради което е направил извод, че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора, съдът е присъдил на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева съгласно действащата към този момент нормативна регламентация.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните по делото доказателства. Спрямо релевантните факти съдът е приложил правилно материалния закон - ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) и издадената въз основа на него Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ).

При напълно изяснена и изключително подробно описана фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до законосъобразни правни изводи.

Първоначално производството е било образувано във Върховния административен съд, но поради законодателната промяна на родовата подсъдност със Закон за изменение и допълнение на ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА) (ЗЕ) - обн. в “Държавен вестник” бр. 17 от 6 март 2015 г., образуваното по жалбата на [фирма], [населено място], адм. дело № 11994/2014 г. е било прекратено и изпратено за разглеждане по компетентност на Административен съд София-град (АССГ). Със същото изменение на ЗЕ е променено и наименованието на колективния административен регулаторен орган от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), на Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР).

Обжалвано е Решение № Ц - 12 от 30.06.2014 г., в частта му по раздел V, т. 1, т. 2 и т. 3. По-конкретно, с това решение са утвърдени считано от 01.07.2014 г., за втората ценова година на третия регулаторен период: 1. Цени без ДДС, по които [фирма] пренася електрическа енергия през електроразпределителната мрежа до всички клиенти: - цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на средно напрежение – 0,00577 лв./кВтч; - цена за пренос на електрическа енергия през разпределителна мрежа на ниско напрежение – 0,01877 лв./кВтч. 2. Цени без ДДС на [фирма], за достъп, които се дължат от всички клиенти присъединени към електроразпределителната мрежа: - цена за достъп за небитови клиенти - 0,01628 лв./кВт/ден; - цена за достъп за битови клиенти - 0,00505 лв./кВтч. и 3. Ценообразуващи елементи общо за цените по т. ІV.1. и т. ІV.2. (би трябвало да е т. V), както следва: Необходими годишни приходи за втората ценова година от третия регулаторен период - 192 593 хил. лв., Прогнозни количества електрическа енергия за втората ценова година от третия регулаторен период - 9 144 666 МВтч.

Преди всичко останало следва да се отбележи, че решението е мотивирано - в него са изложени и фактически и правни основания и не страда от порока по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Всъщност в жалбата няма направено такова оплакване, защото то би било изцяло неоснователно. Пределно ясно е защо компетентният административен орган - ДКЕВР (понастоящем с променено наименование на КЕВР), за чиито правомощия също не се спори, е утвърдил именно такива цени при тези ценообразуващи елементи.

Безспорен е и факта, че жалбоподателят [фирма] притежава Лицензия № [номер]/13.08.2004 г. за дейността "разпределение на електрическа енергия" на обособена територия, определена в приложение № 1 към лицензията, както и че е подал Заявление с вх. № Е-13-62-62 от 31.03.2014 г. за утвърждаване на цени за разпределение на електрическа енергия, комплектовано с 18 броя приложения.

Изготвен е Доклад на Дирекции "Ценово регулиране, лицензии и пазари" и "Правна", проведени са две открити заседания, обществено обсъждане, направен е анализ на постъпилите предложения и възражения, в частност и тези на жалбоподателя, тоест не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила.

Решението на ДКЕВР (сега КЕВР) е издадено и при спазване на материалните разпоредби, които са регламентирани в приложимите за случая нормативни актове - ЗЕ (ЗАКОН ЗЗД ЕНЕРГЕТИКАТА), Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (НРЦЕЕ) - понастоящем отменена в ДВ, бр. 25 от 24.03.2017 г., както и две методики на ДКЕВР: "Методика за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители", приета с Протоколно решение № 87 от 17.06.2010 г. и "Методика за определяне на допустимите размери на технологичните разходи на електрическа енергия при пренос и разпределение на електрическа енергия", приета с Протоколно решение № 69 от 10.05.2012 година.