Производството е по чл. 303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба за отмяна вх.№ 6527 от 21.08.2020 г., с която се иска отмяна на влязлото в сила (след като с Определение № 340 от 25.06.2020 г. по гр. д.№ 4002/2019 г. по описа на ВКС, ІІ г. о. не е допуснато касационно обжалване) въззивно Решение № ІV-50 от 22.05.2019 г. постановено по в. гр. д.№ 399/2019 г. по описа на ОС – Бургас, ІV въззивен гр. състав, с което е потвърдено Решение № 2716 от 28.12.2018 г., постановено по гр. д.№ 2682/2016 г. по описа на РС – Бургас, ХVІ гр. състав.

Молителите Ж. В. С. и О. Н. С., представлявани по пълномощие от адвокат И. В. от САК и от адвокат А. И. от САК, поддържат, че по време на висящността на производството пред съдебните инстанции е проведено наказателно производство за извършено посегателство върху собствеността им, в рамките на което „са открити нови обстоятелства – документи, доказващи, че имота на молителите е 251,60 кв. м.”. След кореспонденция с О. Б също е установено съществуването на документи от значение за спора. Поддържат, че атакуваното въззивно решение е порочно, тъй като с новооткритите документи се опровергава извода за отсъствие на доказателства за изменение на регулацията между парцели * и * от кв. 256 в периода 1931 г. – 1945 г., което да е послужило като основание за издаването на констативен нотариален акт (КНА) № 126, т. ІІ, рег.№ 377, д.№ 397 от 31.05.1945 г. за собственост на праводателя Н. Д. Н. на имот, придобит по регулация – процесните 51,60 кв. м., които според молителите представляват придадено място от парцел * към парцел * от кв. 256 по плана на [населено място], [улица]. Молят да се постанови исканата отмяна и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Претендират разноски съгласно списък.

Ответникът по молбата Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез пълномощник Областния управител на Област с административен център – гр. Бургас е депозирал отговор в срока по чл. 306, ал. 3 ГПК, подаден чрез пълномощник гл. юрисконсулт М. Д.. Счита, че молбата е недопустима като просрочена, евентуално – че същата е неоснователна. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по молбата Църковно настоятелство при Храм „С. Г” – с. Зидарово, представлявано от свещеник С. Щ. К., е депозирал отговор чрез пълномощник адвокат Р. Т. от АК - Б.. Счита, че липсват предпоставки за отмяна на влязлото в сила решение. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът по молбата „ТРС” ЕАД, представляван от управителя П. Д. Г. чрез пълномощник адвокат А. Й. от АК – П., изразява становище, че молбата е просрочена, а по същество – неоснователна. Претендира разноски съгласно списък по чл. 80 ГПК и доказателства, представени с молба вх.№ 3071 от 09.04.2021 г.

По допустимостта на молбата за отмяна, както и по заявеното с нея искане за издаване на съдебно удостоверение, настоящият състав на съда се е произнесъл с определение № 62 от 30.03.2021 г., по отношение на което не са налице основания за отменяване или изменяване.

След преценка на наведените доводи, настоящият състав на ВКС намира, че по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:

Атакуваното въззивно решение е постановено по предявения от Ж. В. С. и О. Н. С. иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР за приемане за установено по отношение на ответниците Храм „С. Г” – с. Зидарово, Държавата и „ТРС” ЕАД, че ищците са собственици на реална част от 51,60 кв. м. от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, находящ се [населено място], [улица], с площ от 373 кв. м., номер по предходен план *, квартал 51 А, парцел *, която реална част се претендира да е неправилно заснета като част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, като същата част се твърди, че представлява част от имот с идентификатор № *** по КККР, оцветена в зелен цвят на скицата, обявена за неразделна част от първоинстанционното решение.

Прието е за установено, че с нотариален акт за право на собственост по публична продажба № 28 от 24.01.1928 г. Н. Д. Н. е придобил собствеността върху двуетажна жилищна сграда с дюкян и още две постройки с обща застроена площ от 148,40 кв. м., находящи се в [населено място], [улица]. За придобития от Н. Д. Н. имот е отреден новообразуван парцел * в кв. 256 по плана на [населено място] от 1931 г., с площ от 200 кв. м. По делото е представен нотариален акт № 126 от 31.05.1945 г., съгласно който Н. Д. Н. е признат за собственик по регулация на празно дворно място с площ от 51,60 кв. м., придадено към парцел * от съседния парцел **. Притежаваният от Н. Д. Н. имот е одържавен по реда на ЗОЕГПНС с акт № 350 от 27.08.1949 г., като в преписката е посочен с площ 251,60 кв. м. В кадастрален план на [населено място] от 1957 - 1958 г. парцел * в кв. 256 е отразен като имот с пл.№ *, а съседният парцел ** в кв. 256 – като имот с пл.№ *. Със заповед № 1136 от 15.06.1992 г. на Кмета на О. Б собствеността върху имот с пл.№ * е възстановена на наследниците на починалия през 1968 г. Н. Д. Н. (Ц. П., М. С. и Л. Т.). В акта за възстановяване на собствеността е посочено, че се реституира имот с площ 251,60 кв. м. С нотариален акт № 200/1999 г., наследниците са се разпоредили с имота в полза на ищците Ж. С. и О. С.. Придобитият от двамата имот е отразен в кадастралната карта на [населено място] с ид.№ *** и с площ от 192 кв. м. Междувременно, с решение от 28.01.1998 г. по гр. д.№ 1907/1995 г. на Окръжен съд – Бургас собствеността върху 1/2 ид. част от съседния поземлен имот с пл.№ * (сега - имот с ид.№ ***) е възстановена в полза на Храм „С. Г” – с. Зидарово. Другата 1/2 ид. част е частна държавна собственост, като върху имота са построени сгради, представляващи собственост на „Телевизионни и радиосервизи” ЕАД. Със заявление от 16.05.2014 г. до СГКК – гр. Бургас, Ж. С. поискал изменение на кадастралната карта на [населено място], одобрена през 2009 г., досежно имоти с ид.№№ *** и ***. Поискано е площите им да се отразят, както следва: имот с ид.№ *** – с площ от 242 кв. м., а имот с ид.№ *** – с площ от 322 кв. м. По направеното искане е постъпило възражение от Църковното настоятелство към Храм „С. Г”, поради което е постановен отказ за изменение.

Въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР има за свой предмет установяването на правото на собственост и неточното му отразяване в кадастралната карта към момента на предявяване на иска, респ. към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество. Предмет на установяване в случая е правото на собственост на ищците върху 51,60 кв. м. и неправилното им отразяване в кадастралната карта като част от съседния имот с ид.№ ***. Претенцията е намерена за недоказана. Ищците са поддържали, че техният праводател Н. Д. Н. е придобил собствеността върху процесната реална част съгласно КНА за собственост по регулация № 126 от 31.05.1945 г. Въз основа анализа на доказателствата, включително заключение на съдебно-техническата експертиза, е прието за установено, че в периода 1931 г. – 1945 г. не са извършвани изменения на регулацията между парцели * и **. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице и е приел, че липсват предпоставки за издаване на КНА№ 126 от 31.05.1945 г., респ. не е доказано процесните 51,60 кв. м. да са част от имота на ищците.

В настоящото производство молителите са представили следните документи: 1) ксерокопие на въззивното Решение № ІV-50 от 22.05.2019 г. по в. гр. д.№ 399/2019 г. на ОС – Бургас, ІV въззивен гр. състав (л. 22-25); 2) ксерокопие на първоинстанционното Решение № 2716 от 28.12.2018 г. по гр. д.№ 2682/2016 г. на РС – Бургас, ХVІ гр. състав (л. 26-30); 3) ксерокопие на Определение № 340 от 25.06.2020 г. по гр. д.№ 4002/2019 г. на ВКС, ІІ г. о. (л. 31-36); 4) Писмо изх.№ 94-01-24747 от 11.06.2015 г. от О. Б до М. Н. С. (л. 37-39); 5) Постановление за спиране на досъдебно производство № 251 ЗМ-294 / 2019 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас, вх.№ 4293/2017 г., ПОР. 2447/2018 г. по описа на РП – Бургас (л. 40-55); 6) Писмо изх.№ 94-01-23800 /8/ от 03.12.2019 г. от О. Б до Ж. В. С. и О. Н. С. чрез адвокат А. И. (л. 56); 7) Молба вх.№ ТСУ-94-Н-56 от 02.09.1994 г. до Кмета на О. Б от Н. В. С. (л. 57); 8) писмо изх.№ ТСУ-10-04-199 от 15.09.1994 г. на О. Б (л. 58 – нечетлив, л. 112 – четлив препис); 9) Заповед № 1580 от 13.09.1994 г. на О. Б (л. 59 – нечетлив, л. 113 – четлив препис); 10) Скица от № 686 от 12.09.1994 г. (л. 60); 11) Скица № 3003 от 11.11.1994 г. (л. 61); 12) Заповед на О. Б за одобрено ЧИ на ЗРП с приложен чертеж (л. 62-64, л. 114); 13) писмо изх.№ 94-01-23800 /6/ от 12.11.2019 г. от О. Б до Ж. В. С. и О. Н. С. чрез адвокат А. И. и адвокат И. В. (л. 65-67). Молителите се позовават на изброените документи в контекста на отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Като основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение, първата хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК предполага след приключване на делото да е налице новооткрито обстоятелство, т. е. нов правно релевантен за спора факт, за съществуването на който страната не е знаела по причини извън нейното процесуално поведение. Изисква се обстоятелството да е обективирано в документ, който не е могъл да се представи и приобщи към доказателствения материал по делото по обективни причини, както и обстоятелството да е от съществено значение за изхода на спора - т. е. ако е било релевирано, да е могло да обуслови различен от постановения по делото правен резултат. Под ново писмено доказателство по смисъла на втората хипотеза на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК пък се имат предвид документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на делото, но са останали недоказани поради липсата именно на въпросните документи. Както по отношение на новооткритите обстоятелства, така и по отношение на новите писмени доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК съществува изискването страната да не е знаела за съществуването им или да не е могла да ги придобие в държане по извинителни за нея причини до приключване на съдебното дирене пред последната инстанция по съществото на спора.

Изложеното на първо място означава, че не съставлява основание за отмяна документ, който е представен и приет като доказателство при разглеждане на делото. По тази причина в настоящото производство изобщо не следва да се обсъжда въпроса имат ли значение за изхода на спора документите, които се намират в кориците на първоинстанционното гражданско дело, както следва (с посочване местоположението им в папката на гр. д.№ 2682/2016 г. на РС – Бургас): документ № 4 (намира се на л. 39-41); документ № 7 (л. 505); документ № 9 (л. л. 504 и 565); документ № 10 (л.503 и 566); документ № 11 (л. 37) и документи № 12 (л. 567 и 568). Не съставляват „нови писмени доказателства” и преписите от актовете, постановени в рамките на инстанционните производства, представени по делото като документи №№ 1, 2 и 3.

На следващо място искането за отмяна се обосновава с Постановление за спиране на досъдебно производство № 251 ЗМ-294 / 2019 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас, вх.№ 4293/2017 г., ПОР. 2447/2018 г. по описа на РП – Бургас (документ № 5). Същото представлява акт на орган в досъдебното производство по смисъла на чл. 199 НПК, поради което не удовлетворява изискванията на фактическия състав по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Като документ представеният акт обективира фактическите констатации и направените от органа на досъдебното производство правни изводи относно наличието или липсата на достатъчно доказателства за извършено престъпление като предпоставка за ангажиране наказателната отговорност на конкретно лице. Като всеки един акт на държавен орган, и постановлението за спиране на досъдебното производство е доказателство само за съдържанието на формираната от органа воля (в случая – да бъде спряно досъдебното производство на основание чл. 244, ал. 1, т. 1 НПК). Сам по себе си този акт съставлява доказателство не относно фактите, приети за установени от разследващия орган, а относно извършения анализ на събраните пред него доказателства и формираните правни изводи. Тези анализ и изводи нямат обвързващо значение за други органи, включително съдебни, поради което в рамките на настоящото производство не е налице основание да се приеме, че постановлението за спиране е доказателство за извършено изменение на регулацията между парцели * и * от кв. 256 в периода 1931 г. – 1945 г., респ. – за осъществено в този период основание за издаването на КНА № 126 от 31.05.1945 г. за процесните 51,60 кв. м. Основание за формиране на извод в този смисъл не предоставят и останалите приложени към молбата за отмяна документи под №№ 6, 8 и 13. Първите два по същество представляват придружителни писма към други документи. Последният (писмо изх.№ 94-01-23800 /6/ от 12.11.2019 г. от О. Б) съставлява отговор по повод подадени жалби срещу законността на постройките в ПИ на адреси [населено място], [улица]№ 74 и 76, като сред изброените документи, които са прегледали служителите на О. Б, не се упоменава да са констатирали акт за изменение на регулацията между парцели * и * от кв. 256 в периода 1931 г. – 1945 г. Дори да съществуваше упоменаване на такъв, това не би съставлявало достатъчно основание за постановяване на исканата отмяна. Причината е в това, че съгласно разясненията по т. 4 от ППВС № 2 от 1977 г. новият писмен документ по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК трябва сам по себе си да представлява доказателство по делото, а не да доказва, че съществуват други доказателства, които могат да установят релевантен за изхода на спора факт. Сам по себе си документ № 13 не установява релевантни за спора обстоятелства извън вече установените в първоинстанционното и въззивното производства и тъй като няма самостоятелно значение за крайния правен резултат, не обективира основание за отменяване на влязлото в сила решение.

С оглед настоящото произнасяне и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците по молбата следва да се присъдят направените от тях разноски за защитата им пред ВКС. Исканията са основателни и доказани, както следва: по отношение на Държавата – за сумата 50 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25а, ал. 3 от Наредба за заплащане на правната помощ; по отношение на Църковно настоятелство при Храм „С. Г”, с. Зидарово – за сумата 500 лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат по ДПЗС № 0000017888 (л. 79) и по отношение на „ТРС” ЕАД – за сумата 1 200 лв., представляваща заплатено възнаграждение за един адвокат по ДПЗС от 14.10.2020 г. (л. 118).

Воден от изложеното и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК и чл. 81 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна с вх.№ 6527 от 21.08.2020 г., подадена от Ж. В. С. и О. Н. С. срещу влязлото в сила въззивно Решение № ІV-50 от 22.05.2019 г. постановено по в. гр. д.№ 399/2019 г. по описа на ОС – Бургас, ІV въззивен гр. състав.

ОСЪЖДА Ж. В. С. и О. Н. С. ДА ЗАПЛАТЯТ на Държавата, представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез пълномощник Областния управител на област с административен център – гр. Бургас, сумата 50 (петдесет) лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.

ОСЪЖДА Ж. В. С. и О. Н. С. ДА ЗАПЛАТЯТ на Църковно настоятелство при Храм „С. Г” – с. Зидарово, представлявано от свещеник С. Щ. К., сумата 500 (петстотин) лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

ОСЪЖДА Ж. В. С. и О. Н. С. ДА ЗАПЛАТЯТ на „ТРС” ЕАД, представляван от управителя П. Д. Г., сумата 1 200 (хиляда и двеста) лева на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: