№.276

София,7 септември 2015година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б, първо наказателно отделение, в открито заседание осми юни две хиляди петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ

ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА

при участието на секретаря: М. Н

и в присъствието на прокурора: П. Д

изслуша докладваното от С. Е. В

касационно нох. дело №580 по описа за 2015 година

Срещу решение по внохд.№394/2014 г. на Апелативен съд гр.Варна, са подадени касационни жалби от подсъдимите А. А. и П. П..

В съдебно заседание жалбите, с ангажирани всички касационни основания се поддържат от подсъдимите лично и защитници.

Представителят на Върховната касационна прокуратура намира, че при разглеждане на въззивното дело не са допуснати съществени процесуални нарушения, че съда е изпълнил задълженията се по чл.314 НПК,чл.331 НПК и чл.339 ал.2 НПК, извършил е цялостен анализ на доказателствената съвкупност и правилно е потвърдил присъдата.

Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното:

С решение от 27.02.2015 г. постановено по внход.№394/2014 г. на Апелативен съд Варна е потвърдена присъда по нохд.№1103/2014 г. на Окръжен съд Варна, с която подсъдимите А. и П. са признати за виновни, за времето от 27-28.10.2012 г., в [населено място], в качеството си на длъжностни лице отм. ши полицай РУП-В.,спомогнали на две лица св.В. и св.Г. - извършили престъпление по чл.354 а ал.3 НК, да избегнат наказателно преследване, без да са се споразумели с тези лица, преди извършване на престъплението, и деянието е извършено с цел имотна облага, поради което и на основание чл.294 ал.4 вр. с ал.1 и ал.2 НК са осъдени на лишаване от свобода за срок от по две години.Подсъдимия А. е признат за виновен и в за това че на 8.11.2012 г. в [населено място], в качеството му на длъжностно лице отм. ши полицай, поискал и приел дар - 30 лв.,които не му се следват, загдето е извършил друго престъпление, във връзка със службата си (чл.294 НК),поради което и на основание чл.302 т.1 б. Б НК вр. с чл.301 ал.3 вр. с ал.1 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, глоба в размер на 500 лв. и лишаване от права по чл.37ал.1т.6 НК-да упражнява длъжност в органите на МВР за три години..На основание чл.23 ал.1НК на подсъдимия А. е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което наказание е отложено за четири години.На основание чл.23 ал.2 НК към наказанието лишаване от свобода е присъединено и наказанието глоба в размер на 500 лв. и лишаване от права посочени по горе.На основание чл.66 ал.1 НК изтърпяването на наказанието на подсъдимия П. е отложено за три години.

ПО ЖАЛБАТА на под.А.:

Съществените процесуални нарушения според защитата са в: -неправилна оценка на доказателствата по делото, игнорирани показанията на св.И., дадена вяра на показанията на св.В., на св.Г. и на св.К., които били противоречиви, отказани доказателствени искания на защитата, липсвал доказателствения анализ на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност.Искането в жалбата е делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд, или подсъдимия да бъде изцяло оправдан.

Доводите са неоснователни и това така защото:

Инстанционните съдилища са събрали необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства, по предвидения в НПК процесуален ред.По делото, във връзка с уважени доказателствени искания на защитата на подсъдими са събрани и сериозен обем писменни доказателства, за установяване на факти и обстоятелства извън предмета на доказване.

Събраните доказателства са подложени на задълбочен и прецизен анализ, като липсват претендираните игнорирания, превратни тълкувания, надценяване или подценяване на доказателства и доказателствени средства.Особено внимание е обърнато на гласните доказателствени средства, като показанията на св.Ал.В. и О. В., на св.Г., на св.Б. и св.И. са проверени внимателно и за достоверност.Обсъдени са подробно и обясненията на подсъдимия А..Законосъобразно първоинстанционния съд се е позовал на заключението на съдебно психиатричната експертиза, което е в смисъл –„свидетеля няма психопатологични промени в мисловната дейност и може да дава показания, като свидетел”, с оглед зависимостта му към наркотични вещества.

Изводите по фактите инстанционните съдилища са направили, след като са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа, посочено е и на кои доказателствени средства следва да се даде вяра и защо.

При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.Подсъдимия А., в качеството са на старши полицай, като съизвършител с под.П., спомогнал на две лица –св.В. и св.Г., извършили престъпление по чл.354 а ал.3 НК,да избегнат наказателно преследване, без да се е споразумял с тях преди извършване на престъплението и деянието е извършено с цел имотна облага –престъпление по чл.294 ал.4 вр. с ал.1 и ал.2 НК вр. с чл.20 ал.2 НК.Същия подсъдим на 8.11.2012 г. в [населено място] в посоченото по горе качество, поискал и приел дар -30 лв. от св.В., които не му се следват, загдето е извършил друго престъпление по служба - престъпление по чл.302 т.1 б. Б НК вр. с чл.301 ал.3 вр. с ал.1 НК.

Наказанието на подсъдимия А. и за двете извършени от него престъпления е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства, към предвидения в закона минимум, с приложението на чл.66 ал.1 НК и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК.

ПО ЖАЛБАТА на под.П.:

Същественото процесуално нарушение, според защитата на подсъдимия е допуснато на досъдебното производство, тъй като по делото липсвало постановление за образуване и законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление.Налице било постановление от 20.08.2012 за престъпления извършени м. юли-м. август 2012 г., а инкриминираното деяние е извършено на 27-28.10.2012 г.В това постановление обвинението се позовавало на докладна записка, която била законен повод, но защитата не била запозната с нея.Не била приложена по делото и тъжба на св.В., която също би могла да се счита като законен повод.

Спорят се факти и обстоятелства от значение, за извършеното престъпление по чл.302 НК(нямало доказателства, че под.А. взел парите, не било установено защо в автомобила не е намерено от веществото по банкнотите, не взет предвид АУАН и т. н. ), за извършване на което престъпление под.П. е оправдан, поради което и тези доводи няма как да бъдат обсъждани.

По първото оплакване –то е правено и пред двете инстанционни съдилища и след като подробно е обсъдено, законосъобразно е оставено без последици, още повече като се има предвид, че след приключване на досъдебно производство са проведени две съдебно инстанционни наказателни производства, в които по никакъв начин не са ограничавани процесуалните права на подсъдимия, а напротив правото му на участие и на защита е осъществено в пълнота.

Освен изложеното от съда, по делото е от приложено писмо на л.71 от първоинстанционното производство, от което е видно, че ДП №94/2012 г. е образувано по справка №RB 202318-001-07/22-BC-273/6.08.2012 г.,която се намира в регистратурата за класифицирана информация на Апелативна прокуратура Варна, тъй като съдържа данни за защитени свидетели по горепосоченото ДП,или очевидно производство е образувано, когато са били налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление и в съответствие с разпоредбата на чл.207 ал.1 НПК.

По отношение на П. закона е приложен правилно.За времето от 27-28.10.2012 г. в [населено място], в качеството си на длъжностно лице отм. ши полицай в РУП В., в съучастие като съизвършител с под.А., спомогнал на две лица, извършили престъпление по чл.354 а ал.3 НК, да избегнат наказателно преследване, без да се е споразумял с тях преди извършване на престъплението, не изпълнил задълженията си по служба, и деянието е извършено с цел имотна облага и по този закон е осъден.

Наказанието и на този подсъдим е определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като са съобразени всички обстоятелства от значение и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 НПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановеното решение на въззивния съд, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд Варна законосъобразно и при спазване на процесуалните правила, а жалбите на двамата подсъдими изцяло неоснователни.

Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№394/2014 г. на Апелативен съд Варна, с което е потвърдена присъда по нохд.№1103/2013 г. на Окръжен съд Варна.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: