ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Елена Авдева

ЧЛЕНОВЕ

: Жанина Начева

Бисер Троянов

при участието на секретар Н.Цекова

и в присъствието на прокурора К.Иванов

изслуша докладваното от съдията Елена Авдева

наказателно дело № 877 / 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид

следното:

Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения Й. Г. К. за възобновяване на вчнд № 276/2013 г. по описа на Великотърновския апелативен съд.

В искането се твърди, че с влязло в сила определение наложеното на осъдения наказание

пробация

е заменено с

лишаване от свобода

за срок от единадесет месеца и шестнадесет дни. Според искателя замяната е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и формира явно несправедлива санкция.Съдът не е съобразил здравословното състояние на осъденото лице и обусловената от него невъзможност да полага безвъзмезден труд. Пренебрегнато е и обстоятелството, че К. изпълнявал стриктно останалите пробационни мерки.

В заключение се настоява за възобновяване на делото и постановяване на нов акт.

Пред касационния съд осъденият и защитата му поддържат искането по изложените в него съображения.

Прокурорът пледира за отхвърляне на претенцията за възобновяване на производството, като отбелязва, че Й. К. е многократно осъждан, но въпреки това недобросъвестно се отклонил от изпълнение на постановените пробационни задължения.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване, установи следното:

Великотърновският окръжен съд с определение № 112 от 23.10.2013 г. по чнд № 371/2013 г., на основание чл. 43а, т.2, пр.2 от НК заменил остатъка от наложеното на Й. Г. К. наказание

пробация,

състоящо се от следните пробационни мерки 1.

задължителна регистрация по настоящ адрес

за срок от три години с периодичност на подписванията два пъти седмично

2.задължителни периодични срещи с пробационен служител

за срок от три години 3.

безвъзмезден труд в полза на обществото

в размер на 320 часа годишно за срок от три години и 4.

ограничение в свободното предвижване за срок,

изразяващо се в забрана да напуска обитаваното жилище в с. П., община Г.о., в периода от 22 часа до 06.00 часа за срок от три години, с

лишаване от свобода за

срок от единадесет месеца и шестнадесет дни, търпими при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.

Великотърновският апелативен съд с решение № 24 от 05.03.2014 г. по вчнд № 276/2013 г. потвърдил първоинстанционното определение.

Искането, с което се претендира възобновяване на делото, е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана страна

и е насочено срещу съдебен акт, подлежащ на извънредна проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК. То е процесуално допустимо, а разгледано по същество – основателно.

Предходната инстанция приела за установено, че осъденият се отклонил без уважителни причини от изпълнение на пробационната мярка

безвъзмезден труд в полза на обществото,

като не се явил на

предложената му работа през м. юни, юли, септември, октомври и ноември 2011 г. и през периода януари – май 2013 г. Той отработил само 24 часа от определените 320 часа годишно. Според атакуваното решение изтъкваните от осъдения причини – ангажиране със земеделски труд през 2011 г. и заболяване през 2013 г. са недоказани и неоснователни. Този извод се гради само на част от представените по делото доказателства, поради което разкрива отклонение от стандарта за установяване на обективната истина и формиране на вътрешното убеждение на съда, възведен с чл.13 и чл.14 от НПК. Съгласно чл.221, ал.3 от ЗИНЗС, работата, която се възлага на осъдения в изпълнение на пробационната мярка

безвъзмезден труд в полза на обществото,

, е ограничена до три часа дневно в извънработно време или за пълен работен ден в един от празничните или почивните дни. Законодателят ясно е ситуирал безвъзмездния труд в свободното време на осъдения, поради което пробационните служители би следвало да изследват разумно неговите трудови ангажименти. В представеното и прието като доказателствено средство досие на съдения, на стр.52, пробационният служител П. отбелязала, че К. е израсъл в обикновено трудово семейство, родителите му са земеделски производители, в чийто семеен бизнес се е включил и самият той. Ето защо пробационната администрация е следвало да изясни ангажиментите на осъдения и да съобрази графиците със сезонните му занимания, съществуването на които признава.

През 2013 г. осъденият възразил още месец януари, че предлаганата му от кмета на с.П. работа е тежък физически труд, непосилен за здравословното му състояние. По силата на чл.221, ал.2 от ЗИНЗС при определяне на обектите, в които се изпълнява безвъзмезден труд, се отчитат трудовите умения, квалификацията и работоспособността на осъдения. Й. К. представил протокол на медицинска комисия от 22.02.2013 г. В него е отразено, че на пациента е противопоказен тежък физически труд

на открито

и за продължително време - шест месеца от 22.02.2013 г., тъй като предстои оперативно лечение.По искане на пробационната служба в гр. Горна оряховица медицинската комисия изпратила и тълкувателно становище към протокола си, в което уточнила, че К. не бива да извършва груба физическа работа, свързана с динамично натоварване на снагата и крайниците за продължително време /над два часа/ и

на

открито. Той би могъл да извършва физическа работа на закрито и със статично натоварване на снагата и крайниците, като пазач или портиер. На 14.03.2013 г. кметът на с.П. уведомил пробационната служба, че „на лицето предлагаме работа в кметството като хигиенист, който ще следи за чистотата в центъра на селото”. Пред първата инстанция кметът Т. изяснил условията на възложената работа – К. трябвало да следи за хигиената в центъра на селото, да контролира дали има нарушители и да им прави забележка т. е. дейност

на открито

, противопоказна за осъдения съгласно становището на лекарската комисия. Кметът пояснил, че преди получаването на медицинското становище на осъдения е била предложена обща работа – да почиства, да премита, да сече храсти. Ето защо становището на предходната инстанция, че работното място, на което осъденият е трябвало да търпи наложеното наказание, е съобразено с нормативните изисквания и отказът на осъдения няма уважителни причини, е базиран на едностранчиво и превратно възприемане на доказателствения материал. Налице са предпоставките на чл.422, ал.1, т.5 във вр. с чл.348, т. 1 и т.2 от НПК за възобновяване на делото и новото му разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да подложи на проверка и анализ всички събрани доказателства, след което да прецени законосъобразността на извършената замяна на наказания.

За пълнота на изложението и в отговор на искането за възобновяване следва да се отбележи, че исканията за индивидуализиране на санкцията при условията на чл.55 от НК и чл.78а от НК не държат сметка за производството по чл.452 от НПК, в което не се определя ново наказание, а само се заменя вече определеното наказание

пробация

/или част от него/ с

лишаване от свобода

в пропорцията на чл.43а от НК.

Водим от горното и на основание чл. 425,ал.1, т.1 вр. с чл.422, ал.1, т.5 вр. с чл.348, ал.1,т.1 и т.2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,

РЕШИ

ВЪЗОБНОВЯВА

производството по вчнд № 276/2013 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, отменява постановеното по него решение № 24 от 05.03.2014 г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.