Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Т. Р. ЧЛЕНОВЕ:А. А. . АВРАМОВ при секретар С. Т. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаА. А. по адм. дело № 5218/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински експертен съвет (ОЕС) при община Созопол, чрез адв. Б. като процесуален представител, срещу решение № 428 от 22.03.2021 г., постановено по адм. дело № 2326/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е прогласена нищожността на негово решение по т. 14 от протокол № 9/07.10.2020 г. и преписката е върната за продължаване на административното производство съобразно дадените в съдебния акт указания. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването или делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав.

Ответникът - С. П., чрез пълномощника си адв. С., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е решение по т. 14 от протокол № 9/07.10.2020 г. на ОЕС при община Созопол, с което на заявителя С. П. се връща внесеният от нея проект за „Възстановяване на проектна документация – заснемане по чл. 145, ал. 5 ЗУТ“ за УПИ XVII-712, кв. 68 по плана на гр. Созопол, със следните мотиви: да се представи протокол образец 2, доказващ законността на изграденото складово помещение, тъй като с разрешение за строеж № 118/08.10.1998 г., издадено от главния архитект на община Созопол за „терасиране на двора“ не е описан представения с проектната документация склад и не може безспорно да бъде установено дали същият е фигурирал в одобрените на 08.10.1998 г. проекти.

За да прогласи нищожността на оспореното решение, съдът приема, че то представлява изричен отказ за издаване на искания административен акт по подаденото заявление, като ОЕС по устройство на територията при община Созопол не е компетентният орган да се произнесе по него. Обосновава извод, че предвид разпоредбата на чл. 145, ал. 5 във вр. с ал. 1 ЗУТ компетентен е главният архитект на общината, който следва да одобри проекта – заснемане, ако отговаря на изискванията на закона или да откаже одобряването му. Излага съображения, че при получаване на отрицателно становище от помощния орган, преписката е следвало да бъде изпратена на главния архитект на общината, като именно той след нова проверка на фактите и доводите на ОЕСУТ дължи произнасяне по съществото на искането. По тези съображения достига до заключение за нищожност на оспорения административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Законосъобразно съдът приема, че оспореното решение, с което от настоящия касационен жалбоподател се разпорежда връщане на вносителя на внесения от него проект за „Възстановяване на проектна документация – заснемане по чл. 145, ал. 5 ЗУТ“, представлява по същността си изричен отказ за издаване на искания акт. Според посочената разпоредба, когато одобрените инвестиционни проекти на изпълнен строеж са изгубени, те се възстановяват при необходимост от собственика с инвестиционен проект - заснемане на извършения строеж и представени документи по чл. 144, ал. 1, т. 1 - 3 и ал. 2 ЗУТ. Във второто изречение на нормата изрично е предвидено, че проектът-заснемане се одобрява от органа, компетентен да одобри инвестиционния проект за строежа, след представяне на разрешението за строеж или на други документи от издадените строителни книжа. Съгласно чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ техническите или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния архитект на общината.

Правилен е изводът на съда, че компетентен да се произнесе по отправеното искане по чл. 145, ал. 5 ЗУТ е именно този орган. Касационният жалбоподател е с помощни функции, извършва консултативна и експертна дейност (чл. 6, ал. 1 ЗУТ) и за него не е налице материална компетентност да одобрява проект – заснемане, респ. да постановява отказ за това. Липсата на компетентност винаги води до нищожност на издадения акт. Оспореното решение на ОЕСУТ обективира властническо волеизявление за отказ да се одобри внесения проект, засягащо правната сфера на настоящия ответник – заявител в административното производство. Като издадено от некомпетентен орган, то се явява невалиден акт, който законосъобразно е обявен от съда за нищожен. Когато е налице основанието по чл. 146, т. 1 АПК, не следва да се обсъждат останалите основания за оспорване, предвидени в разпоредбата.

Неоснователно е възражението на касатора, че оспореното решение е издадено по реда на чл. 142, ал. 6, т. 1 във вр. с ал. 5 и ал. 4 ЗУТ и обективира оценка за съответствие на инвестиционните проекти, които са основание за издаване на разрешение за строеж, с основните изисквания към строежите, в който смисъл представлява междинен акт в производството, неподлежащ на оспорване. Съдържанието на акта сочи на постановен от помощния орган изричен отказ да се одобри предложения проект – заснемане на основание чл. 145, ал. 5 ЗУТ. Участието на главния архитект на община Созопол в състава на експертния съвет не обуславя извод в различна насока, доколкото волеизявлението е формирано от името на колективния орган.

Предвид изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.

В диспозитива му е допусната очевидна фактическа грешка, като преписката е върната на ОЕСУТ при община Созопол за произнасяне на подаденото искане, вместо да се изпрати на компетентния за това орган – главния архитект на общината, в какъвто смисъл са и изложените в съдебния акт съображения – чл. 173, ал. 2 АПК. Това несъответствие между мотивите и дипозитива на решението подлежи на поправяне по реда на чл. 175 АПК.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявената претенция от процесуалния представител на ответника С. П. за присъждане на разноски за настоящата инстанция, община Созопол следва да бъде осъдена да заплати такива в размер на 900 лева, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 28.04.2021 г. и списък по чл. 80 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 428 от 22.03.2021 г., постановено по адм. дело № 2326/2020 г. по описа на Административен съд - Бургас.

О. О. С. да заплати на С. П., ЕГН [ЕГН] направените по делото разноски в размер на 900 (деветстотин) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Таня Радкова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Анелия Ананиева

/п/ Мартин Аврамов