Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място] със седалище и адрес на управление гр.[населено място] [улица], подадена чрез процесуалния представител на дружеството – адв. С. Г., срещу решение № 76 от 29.07.2016 г. по адм. дело № 24/2016 г. по описа на Административен съд – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на [фирма] срещу Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци (АУЗТБО) № АУ 001658 от 07.10.2014 г., издаден от орган по приходите в дирекция „Местни приходи„(МП) при община Л., в частта с която за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2013 г. е установен размера на задълженията за местна такса битови отпадъци за компонента „Поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населеното място" в общ размер на 88 240.95 лв., потвърден с решение от 15.12.2014 г. на директора на дирекция“Местни приходи“ при община Л..

Касационният жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Иска отмяна на решението и решаване на спора по същество. Представя писмени бележки.

Ответникът – Директорът на дирекция „Местни приходи“ при община Л., в писмен отговор до съда излага съображения, че жалбата е неоснователна, а постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура, дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК от надлежна страна.Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

С обжалваното съдебно решение съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци (АУЗТБО) № АУ 001658 от 07.10.2014 г., издаден от...