Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.194 от ЗСВ (ЗАКОН ЗЗД СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ).

Образувано е по жалба и уточняваща молба на Е. Н. С. – А. против решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, взето по т. 8 от Протокол № 5 от заседание на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, проведено на 01.02.2017г., с което е оставена без уважение молбата й за откриване на процедура за преназначаване по реда на чл.194, ал.1 ЗСВ от Окръжен съд – гр. В. в равен по степен съд в гр. С.. Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено в нарушение на чл.146, чл.34, чл.35, чл.6, чл.7 и чл.8 АПК. Иска се отмяна на обжалвания акт и връщане преписката на кадровия орган за ново произнасяне с изиричен мотивиран акт.

Ответникът – Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет (СК на ВСС) оспорва основателността на жалбата. Намира, че по отношение на оспореното решение не са налице отменителни основания по чл.146 АПК. Развива доводи за законосъобразност на обжалвания акт, като постановен от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на установените административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Иска се отхвърляне на оспорването.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като обсъди отделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, в изпълнение на нормата на чл.168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл.149, ал.1 от АПК, от активно легитимирано лице, при наличие на правен интерес, срещу акт подлежащ на съдебно обжалване. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Жалбоподателката е поискала със свои молби, заведени в деловодството на ВСС с вх. № 11-06-914/22.07.2015г. (л.60 от делото) и вх. № 11-06-914/15 от 05.02.2016г. (л.58 от...