Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на осми декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Д. П. ЧЛЕНОВЕ:Е. И. С. Д. при секретар Г. У. и с участието на прокурора Никола Невенчинизслуша докладваното от председателяД. П. по адм. дело № 5248/2021
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на „ИВЕНТ ПРО“ ЕООД ЕИК[ЕИК] срещу Решение № 1401 от 08.03.2021 г. по адм. дело № 2553/2020 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № Р-22002219001088-091-001 от 28.10.2019 г., издаден от Ф. Й. на длъжност началник на сектор - орган, възложил ревизията, и С. К. - на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, с който на „ИВЕНТ ПРО“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 69 887, 00 лв. (шестдесет и девет хиляди осемстотин осемдесет и седем лева) по фактура за доставка на СМР № 0...0254/29.12.2017 г., издадена от „ВИ ДЕЙ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], и е определен ДДС за довнасяне за периодите 01.12.2017 г. - 31.01.2018 г. в размер на 12 279, 19 лв. (дванадесет хиляди двеста седемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки). Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. първо и трето от АПК. Твърди, че събраните доказателства установяват реалното извършване на процесните доставки на услуги, за които е отказано право на данъчен кредит, поради което неправилно съдът е потвърдил оспорвания ревизионен акт. Въз основа на горното се иска атакуваното решение на първоинстанционният съд да бъде отменено. Претендира присъждане на разноски.
Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция ОДОП – София чрез процесуален представител изразява становище за нейната неоснователност.
Върховната административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество дава мотивирано заключение за нейната неоснователност. Предлага решението да бъде оставено в сила като правилно постановено.
Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на оспорваното решение с материалния закон, както и изложените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, срещу съдебен акт който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима и се дължи разглеждането й по същество.
Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил ревизионен акт № Р-22002219001088-091-001 от 28.10.2019 г., издаден от органи по приходите, с който на „ИВЕНТ ПРО“ ЕООД, ЕИК[ЕИК] е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 69 887, 00 лв. (шестдесет и девет хиляди осемстотин осемдесет и седем лева) по фактура за доставка на СМР № 0...0254/29.12.2017 г., издадена от „ВИ ДЕЙ“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], и е определен ДДС за довнасяне за периодите 01.12.2017 г. - 31.01.2018 г. в размер на 12 279, 19 лв. (дванадесет хиляди двеста седемдесет и девет лева и деветнадесет стотинки).
Решаващият съд е приел, че оспорвания ревизионен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалните разпоредби и целта на закона.
При потвърждаване на акта решаващият съд е изложил мотиви, че следните обстоятелства, които той е приел за доказани, а именно: липса на съгласие на наемодателя - „Т. Б. АД за извършване на процесните СМР, наличие на свързаност между дружеството-жалбоподател и „А. Т. ЕАД и „А. М. ООД, недоказаност на извършен транспорт на дървен материал до процесните обекти и липса на кадрова обезпеченост на изпълнителя - доставчик по процесната фактура, респективно липса на кадрова обезпеченост и на неговия подизпълнител, водят до извода, че не са налице предпоставките на чл. 68, ал.1 и чл. 69, ал.1 от ЗДДС за приспадане право на данъчен кредит в полза на ревизираното дружество поради липсата на реална доставка по смисъла на ЗДДС.
Настоящият състав намира, че така постановеното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и поради необоснованост, като оплакванията в касационната жалба се явяват основателни, а аргументите в тази насока са следните:
На първо място следва да се посочи, че първоинстанционният съд приема за безспорно, както и настоящата инстанция, че фактурираните строително – монтажни работи са извършени. Съдът е приел като обективна и компетентна изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза, която е установила и подробно описала като извършени строително – монтажните работи, предмет на процесната фактура, след направена проверка на място в съответните обекти. Констатираното от вещото лице изпълнение на СМР съответства на вида дейности, за които са съставени и съответните протоколи, подписани между страните, в които описаните СМР по количества, единични цени и стойности са реално извършени и съответстват на фактурираните услуги /по обща стойност, по обекти и по дати на протоколи на приемане/. Експертното заключение не е оспорено от страните, не е искано назначаването на друго вещо лице или тройна експертиза, поради и което и настоящата инстанция го кредитира като обективно и компетентно.
Не се спори между страните, че още в ревизионното производство пред приходните органи са представени многобройни писмени доказателства: процесната фактура, придружена с протокол за изпълнени СМР от 29.12.2017 г. и сключен между страните договор от 06.11.2017 г. за строително - монтажни работи между ревизираното лице и доставчика „ВИ ДЕЙ“ ЕООД и приложение към него, споразумение към договора от 30.01.2018 г., с което е договорено плащането да бъде извършено до 30.06.2018 г., платежни нареждания и споразумения за прихващане на задължения, констативни протоколи, съставени в периода от 21.11.2017 г. до 28.12.2017 г. по обекти, договор за строително-монтажни работи от 13.11.2017 г., с който възложителят „ВИ ДЕЙ“ ЕООД превъзлага на изпълнителя „СТОСИН 2010“ ЕООД възложените му СМР, фактура №0...078/08.01.2018 г. от „Стосин 2010“, към която е приложен протокол за изпълнени СМР от 29.12.2017 г. и констативни протоколи за всеки обект, документи за частично плащане по фактурата, счетоводни документи и други. Извършени са насрещни проверки на изпълнителя, подизпълнителя, техни предходни доставчици, които са представили съответните доказателства. Договорите и Актовете обр. 19, неразделна част от тях в които са посочени обектите, както и конкретните СМР, които са извършени, не са оспорени от ответника в хода на първоинстанционното производство и същите като частни документи правилно са ценени и обсъждани в съвкупност с всички доказателства. Наличните доказателства, и направения оглед на място от вещото лице безспорно установяват съответствие между договорените, актуваните СМР по протоколи обр. 19 и изпълнените на място видове строителни работи.
Първоинстанционният съд е счел, че съдебно – техническата експертиза е ирелевантна по отношение на основния въпрос, предмет на делото, който е следният: налице ли са реално извършени СМР именно от посочения във фактурата доставчик, респективно от негов подизпълнител. В тези хипотези СЕС сочи, че може да се откаже претендираното данъчно предимство само при наличие на обективни данни, че сделките са белязани с измама. Този извод обаче не може да се подкрепи само с обстоятелства, относими към доставчика, а е необходимо да произтича от всестранната преценка на установените обективни данни. Настоящата инстанция намира, че изложените от приходните органи мотиви в посока недобросъвестност на ревизираното лице, споделени от първоинстанционния съд, са или необосновани, или ирелевантни. Необосновани са аргументите в първоинстанционното решение, с които на реалността на доставката се противопоставя незнанието на наемодателя на единия от обектите – „Токуда банк“ относно извършения ремонт. Съгласно чл.12 от договора между ревизираното лице и наемодателя, такова съгласие се изисква само за съществени промени/ремонти, засягащи конструкцията на недвижимите имоти. Дали е засегната конструкцията на имота, каквито данни по делото няма, е въпрос на специални знания и евентуални спорове между страните по договора, и не е предпоставка в случая за отказ на правото на данъчен кредит. В този смисъл ирелевантни са и аргументите за свързаност между ревизираното лице и наемодателите на другите два обекта. Недоказани и голословни са и изложените мотиви, че процесните ремонти по своето естество и характер не биха могли да се извършват в зимен сезон, доколкото заключения в този смисъл следва да са направени от вещо лице. По отношение установено несъответствие във вида на керемидите, които в протоколите са описани като керамични керемиди, а на място са установени метални, вещото лице в съдебното производство изрично е описало в кои обекти са използвани метални, и в кои – керамични керемиди, като е дало заключение, че всички актувани СМР са извършени и съответстват на договореното. Ирелевантни, а и неубедителни, са и доводите за несъответствия в собствеността на камиона, извършил превоз на дървен материал, касаещи извършена транспортна услуга от предходен доставчик на прекия. Отношенията между доставчика и предходни доставчици, и предходни на предходните доставчици, не се контролират от ревизираното лице и то не може да носи негативите от евентуални нередности, неизрядно договаряне между тях или измама, за каквато няма данни в случая. Неспазването от прекия или предходен доставчик на изискванията на специалните закони, при установено извършване на услугите и констатирано наличие на работещи обекти, които безспорното се използват в последващата икономическа дейност на ревизираното лице, също не влияе на правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. В случая са налице твърдения, че услугите не са извършени от прекия доставчик, издал спорните фактури, но няма формирано становище от кое конкретно трето лице са били осъществени - дали от самия получател или от друго лице. Освен това изключването на правото на приспадане в тази хипотеза е обусловено от установяване по категоричен начин за съществуващо или дължимо познание у получателя по доставката за злоупотреба с ДДС по веригата на доставките, като изложените по – горе обстоятелства в тази насока не са основателни.
От друга страна обезпечеността на доставчиците - материално-техническа и кадрова не е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и в този смисъл е и съдебната практика на СЕС - решение по дело С-324/11 (G. Toth), решение по съединени дела C-80/11 и С-142/11 (Mahageben kft и P. David) и решение С-18/13 (М. П. , която е възприета и в решенията на ВАС. Съгласно тази практика липсата на обезпеченост на доставчика не може да рефлектира върху правото на данъчен кредит за получателя по доставките, освен ако приходната администрация или съда не установят, че е налице данъчна измама с участието и/ или със знанието на получателя по доставките, каквато не се доказва по настоящото дело.
Въз основа на горното постановеното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което ревизионният акт следва да бъде отменен.
При този изход на спора и при направено искане в касационното производство ответникът следва да бъде осъден да заплати на касационния жалбоподател разноски в общ размер 3 800 лв., от които 560 лева заплатена държавна такса и 3 240 лв. за адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 1401 от 08.03.2021 г. по адм. дело № 2553/2020 г. по описа на Административен съд - София град (АССГ)и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ревизионен акт № Р-22002219001088-091-001 от 28.10.2019 г., потвърден с Решение № 23/08.01.2020 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. София, с който са установени задължения -ДДС за довнасяне в размер на 12 279.19 лева, за периода: 01.12.2017г. - 31.01.2018г., ведно с лихва в размер на 2108,10 лева.
ОСЪЖДА Д. О. и данъчно-осигурителна практика - гр. София да заплати на „ИвентПро“ ЕООД ЕИК[ЕИК] сторените разноски за касационната инстанция в размер на 3 800 лв.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Димитър Първанов
секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емилия Иванова
/п/ Станимира Друмева