Производството е по реда на чл.208 от АПК и чл.160 ал.6 от ДОПК. Образувано е по две касационни жалби.

Едната жалба е подадена от „Б”ЕАД и „ДОУИ” София оспорват съответно касационната жалба на другата страна и излагат съображения за това.

Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби.

Върховен административен съд, първо „А” отделение преценява, че касационните жалби са подадени в срока по чл.211 от АПК и са допустими.

Касационната жалба на Д”ОУИ” е неоснователна. Изложените в нея доводи не обосновават допуснати нарушения на закона и на съдопроизводствените правила в съдебното решение в тази му част и същото следва да бъде оставено в сила.

За да отмени акта в частта относно данъчен кредит по фактура №398 от 8.7.2002г., издадена от „М. К. 2001” ЕООД, по фактура №40 от 3.2.2003г., издадена от „П”ЕООД, по фактура №433/25.3.2003г. и №434/28.3.2003г., издадени от „Д”ЕООД е прието, че са събрани всякакви доказателства, конкретно и прецизно изброени в решението от съда, включително такива не само за надлежно счетоводно отразяване, но и такива за реалност на доставката по смисъла на чл.6 от ЗДДС отм. . Фигурират освен договор за СМР, така и протоколи за предаване и приемане на извършената работа и др., както и данни за внасяне на данъка по ДДС сметка. За „Д”ЕООД по тези две фактури е посочено, че само закъснението за плащане на данъка по ДДС сметка не е основание да се откаже данъчен кредит, при положение, че са налице другите предпоставки. Посочен е и издаден на това дружество РА №60/26.3.2004г., който включва процесния период на м.3.2003г. и е визирано, че е издадена СД за процесния период, както и че няма корекции за доставките, по които това дружество е изпълнител.

Решението в тази част е правилно. Съдът е направил съвкупна преценка на всички доказателства, относими към спора, преценил е посочените от органите по приходите фактически констатации...