Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на П. В. П. - полицейски орган, главен полицай при ГПУ - София, подадена чрез пълномощника му юк. Игнатова, против решение № 4086 от 25.08.2011 г., постановено от Административен съд София – град по адм. дело № 9738/2010 година. По изложени доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението се иска отмяната му.

О. Д. С. Димитров, редовно призован, не се явява и не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срок от страна с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима.

Като обсъди доказателствата по делото с оглед на заявените касационни основания, настоящият съдебен състав установи следното:

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил по жалба на Димитров разпореждане от 07.12.2010 г. на полицейски орган - гл. полицай при ГПУ София, издадено на основание чл. 55 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). За да постанови този резултат, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените му законови правомощия, но не отговоря на изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Този съществен негов порок препятства проверката дали е спазен материалния закон, т. е. налице ли са били предпоставките за издаване на разпореждане на полицейски орган, визирани в разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от ЗМВР. Решението е правилно.

Обосновани са изводите на съда, че съгласно чл. 55 от ЗМВР, полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. По своя правен характер разпорежданията са индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК,...