Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на четиринадесети юни в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. М. ЧЛЕНОВЕ:Е. Д. М. Н. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Динка Коларскаизслуша докладваното от съдиятаЕ. Д. по адм. дело № 5314/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. К., срещу решение №655/01.04.2021г. постановено по адм. дело №3246/2020г. на Административен съд Пловдив(АС-Пловдив).

Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила – отменително основание съгласно чл.209, т.3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Подробни съображения излага в касационната жалба и в СЗ. Не претендира разноски.

Ответникът - Комисия за защита на личните данни/КЗЛД/, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмени бележки. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът- „Т. Б. ООД, чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. Претендира разноски.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил жалбата на А. К. против Решение №ППН-02-585/2019г. от 13.11.2020г. на Комисията за защита на лични данни, с което КЗЛД обявява жалба с рег.№ППН-02-585 от 30.10.2019г. подадена от А. К. срещу „Т. Б. ООД, за неоснователна, при заявени нарушени права по ЗЗЛД/ОРЗД: 1.Публикуване на статия, на адрес [ел. адрес] на дата 22.10.2019г., озаглавена „мерцедес, паркиран в нарушение до Колодрума, се оказа на…кандидат за кмет“, с подзаглавие „Снимките се превърнаха в повод за дебат“; 2.Публикуване на статия, на адрес [ел. адрес], на дата 22.10.2019г., озаглавена „Кандидат-кмет отново погази закона, паркира в кръстовище“, подзаглавие „Само преди два дни мерцедесът на А. К. бе спрян в нарушение до зала „Колодрума“.

Решението на АС-Пловдив е валидно, допустимо и правилно.

Правилно съдът е приел, че оспорения акт на КЗЛД е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила.

За да достигне до извод съответствие на оспорения акт с материалния закон АС-Пловдив е приел, че жалбоподателя се явява субект на данни, а данните относно автомобила му, неговата професия, адресна регистрация и участие като кандидат в местни избори, публикувани в уебсайта [ел. адрес], попада в приложното поле на чл.4 от Регламент (ЕС) 2016/679 (наричан по-нататък Регламента, ОРЗД).

Съдът е счел, че се касае за обработване на лични данни по см. на чл.4, §2 от Регламента, а ответникът по жалбата до КЗЛД е администратор на такива според дефинициите в чл.4 §7 и §8 от регламента.

Според АС-Пловдив спорът в производството е по отношение наличието на превишаване пределите на допустимост, а въпросът, на който се дължи отговор е дали публикуваната информация и обработените в конкретния случай лични данни са превишили целите, за които са обработвани, и налице ли е от страна на „Т. Б. ООД нарушение правата на жалбоподателя, като субект на лични данни по Регламент (ЕС) 2016/679 и по ЗЗЛД, съответно спазен ли е баланса между свободата на изразяване и правото на информация и зачитането на неприкосновеността на личния живот.

Съдът е достигнал до извод, че при конкретния случай характера на публикуваната информация, съдържаща и лични данни на субекта данни-жалбоподателя, съпоставени с журналистическата цел на използване и обстоятелството, че към момента на публикациите се касае за публична личност-кандидат за кмет, представляваща обект на обществено внимание, дава основание да се приеме, че балансът не е бил нарушен и използването на лични данни не е в нарушение на заложените в нормите от приложимите ЗЗЛД и Регламент (ЕС) 2016/679.

Според съда обработването на процесните лични данни не засяга правото на неприкосновеност на личния живот в неговото ядро, като регистрационния номер на личния автомобил, факта на паркирането му на забранено място или адресната регистрация не са факти, които могат да се определят като такива, разкриващи съкровения личен живот на жалбоподателя като индивид и неговата лична неприкосновеност, защото не касаят семейството му, отношенията с други лица, развитието и реализирането на личността като такава, идеите, навиците.

АС-Пловдив е извел заключение, че при липсата на нарушения на чл.25з ЗЗЛД, чл.5, §1, б. „в“ и съобр. 78 от регламента, не е налице основание за прилагане правомощието на КЗЛД за задължаване на администратора на лични данни да изтрие процесните статии, а налагането на цензура относно личността на собственика на неправилно паркиран автомобил, само защото е бил кандидат за кмет и публична личност, в името на неприкосновеността на личните данни, би било непропорционално спрямо целите на журналистическата дейност и функцията на средствата за масова информация в едно демократично общество. В този смисъл съдът се е позовал на чл.17, т.3 и чл.21, §1 Регламента.

След анализ на доказателствения материал по делото са налага извода, че правилно първоинстанционния съд е кредитирал изцяло възприетото от административния орган, който предвид събраните в хода на административното производство данни е приел, че в случая обработването по см. на чл.4, т.2 ОРЗД на лични данни на жалбоподателя, които данни по см. на чл.4, §1 от Регламента са: име, социална идентичност на лицето-професия, и др. идентификатори - кандидат за кмет на гр.Пловдив, собственик на определено МПС с марка, модел и рег. номер, извършени от лицето нарушения по ЗДвП, част от които обективирани чрез изображение на МПС, е извършвана единствено за журналистически цели, като обработването не е прекомерно, т. е. съобразено е с принципа по чл.5, §1, б. „в“ ОРЗД, а именно личните данни да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум“).

Съгласно чл.85, §1 и §2 ОРЗД: 1. Държавите членки съгласуват със закон правото на защита на личните данни в съответствие с настоящия регламент с правото на свобода на изразяване и информация, включително обработването за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване.; 2. За обработването, извършвано за журналистически цели и за целите на академичното, художественото или литературното изразяване, държавите членки предвиждат изключения или дерогации от глава II (принципи), глава III (права на субекта на данни), глава IV (администратор и обработващ лични данни), глава V (предаване на лични данни на трети държави и международни организации), глава VI (независими надзорни органи), глава VII (сътрудничество и съгласуваност) и глава IX (особени ситуации на обработване на данни), ако те са необходими за съгласуване на правото на защита на личните данни със свободата на изразяване и информация.

Според предвидените в чл.25з ЗЗЛД изключения и дерогации, свързани с обработването на лични данни, извършвано за журналистически цели, обработването на лични данни за журналистически цели, е законосъобразно, когато се извършва за осъществяване на свободата на изразяване и правото на информация, при зачитане на неприкосновеността на личния живот(чл.25з, ал.1 ЗЗЛД), но съгласно чл.25з ал.3 ЗЗЛД при обработване на лични данни за посочените цели не се прилагат чл.6, 9, 10, 30, 34 и глава пета от Регламент (ЕС) 2016/679, както и чл.25в ЗЗЛД, като администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл.12 - 21 от Регламент (ЕС) 2016/679.

С оглед конкретиката на казуса изцяло се споделят от настоящия състав заключенията на АС-Пловдив, че посочените по-горе категории лични данни са обработени от администратора на лични данни „Т. Б. ООД с цел информиране на обществото за дадено поведение на субекта на данни в качеството му на публична личност-кандидат за кмет на гр.Пловдив, и обработването е извършено в рамките на възприетата от националното законодателство дерогация на някои разпоредби от Регламента, без да е нарушено правото на защита на личните на данни на субекта, при реализирано от администратора на лични данни право на информиране на социума, чрез упражняване правото на изразяване на мнение и свобода на информацията, заложени в чл.11 от Хартата.

Както правилно е посочил АС-Пловдив в редица решения на ЕСПЧ свободата на разпространение на информация се свързва от Съда с правото на всеки и обществото като цяло на информираност чрез медиите по въпроси от публичен интерес. Такъв публичен обществен интерес в настоящия случай безспорно е налице с оглед публичния характер на личността на субекта на данни.

На въпроса процесните лични данни като обем и вид ограничени ли са до необходимото във вр. с целите, за които се обработват, следва да се отговори положително, както това е сторил и първостепенния съд, защото името на субекта на данните, социалната му идентичност-професия, и установените идентификатори като „кандидат за кмет на гр.Пловдив“, „собственик на определено МПС с марка, модел и рег. номер“, „извършител на нарушения по ЗДвП“, са извън специалните категории лични данни, предмет на защита по чл.9 ОРЗД, при което по аргумент на по-силното основание, след като визираните в чл.9, §1 ОРЗД специални категории лични данни(разкриващи специфични елементи на личността, за които се приема, че в определен смисъл засягат личността на субекта на данни в по-голяма степен ) са с разрешена по силата на чл.85 ОРЗД дерогация (приложена от националния законодател в ЗЗЛД), то процесните лични данни, обработени от администратора„Т. Б. ООД, се вместват в категорията подходящи, свързани и ограничени до необходимата степен на разкриване във вр. с целите на журналистиката( вж. и т.153, изр. последно от преамбюла на Регламент (ЕС) 2016/679 ) за информиране на обществото относно моментно поведение на обществено-политически видим, разпознаваем, и следователно значим в определен времеви интервал предвид публичното си качество субект.

Не може да бъде споделено възражението на касатора, че не е бил, не е искал да бъде и не е публична личност. Дали дадена личност има характеристиката на „публична“ не се определя от нейните твърдения, а от участието на същата в обществените отношения, при което същата придобива такава характеристика, което в случая е несъмнено.

По отношение претенцията на Костов, заявена пред КЗЛД, за упражняване правото на изтриване(право „да бъдеш забравен“) по см. на чл.17 ОРЗД, първоинстанционния съд е изложил подробни мотиви, към които настоящата инстанция препраща на осн. чл.221, ал.2, изр. последно АПК.

Не се кредитират възраженията на касатора, наведени в касационната жалба.

Ирелевантни на процесни казус са начина, по който данните са предоставени на администратора на лични данни и целите на тяхната обработка извън тези на журналистиката(при широкото тълкуване на това понятие), тъй както предмет на изследване в настоящото производство е нарушение на приложимото законодателство за защита на личните данни, а не други правоотношения, при евентуалното наличие на които страните могат да претендират права по друг процесуален ред. Именно в различни правни сфери са заявените от касатора отношения, свързани с преднамерено и тенденциозно фотографиране, търсенето на обратно мнение, следене, липса или наличие на обективно журналистическо разследване, разгласяване на клеветнически или опозоряващи обстоятелства, накърняване на доброто име, нарушаване презумпцията за невиновност, непозволено увреждане.

Противно на изложеното от касатора не се установяват допуснати от административния съд съществени процесуални нарушения. В съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл.170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл.171, ал.4 от АПК. Решението на съда е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително и доводите на страните. Правилно първостепенния съд в ОСЗ на 23.02.2021г. не е уважил доказателствените искания на оспорващия, формулирани в жалбата и свързани с производство, приключило с влязло в сила съдебно решение по гр. д.№17897/2019г. на РС-Пловдив, обжалване на НП и налагане на санкция от ЦИК, като неотносими към предмета на спора.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното съдебно решение не са налице сочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и с оглед на факта, че ответната страна КЗЛД е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, предвид заявената претенция и на основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.24 НЗПП, на този ответник следва да се присъдят разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.

Следва на осн. чл.143, ал.4 АПК, да бъде уважена претенцията на „Т. Б. ООД за разноски за касационната инстанция в размер на 1000 лева, платени на адвокат Н. Г. на осн. договор за правна защита и съдействие –л. 20 от делото.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №655/01.04.2021г. постановено по адм. дело №3246/2020г. на Административен съд Пловдив.

ОСЪЖДА А. К. ЕГН [ЕГН], да заплати на Комисия за защита на личните данни сума в размер на 100 (сто) лева разноски по делото.

ОСЪЖДА А. К. ЕГН [ЕГН], да заплати на „Т. Б. ООД[ЕИК], сума в размер на 1000 (хиляда) лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Марина Михайлова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Емил Димитров

/п/ Мария Николова