2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 323

София, 31.03.2011 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение

, в закрито заседание на двадесет и трети март през две хиляди и единадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

БОНКА ЙОНКОВА

изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 42/2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] -[населено място] срещу определение № 683 от 10.11.2010 г. по ч. гр. д. № 274/2010 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от С. районен съд определение № 3133 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1972/2010 г. за прекратяване на производството по делото и изпращането му по подсъдност на С. окръжен съд.

Частният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на въззивното определение и моли за неговата отмяна. Поддържа, че след като е предявил иска си с цел да установи, че няма качеството на съдлъжник - на договорно и законово основание, по сключен от трето лице договор за ипотечен кредит рента, интересът му от иска „е равен на нула”, поради което искът е родово подсъден на районен, а не на окръжен съд.

В представено с жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, релевирано във връзка със следния въпрос: „Точно прилагане на закона /чл.101 и чл.121 от ЗЗД, чл.304 от ТЗ/ ли е оспорването на статута на съдлъжник за лице, което не е станало съдлъжник, защото не е ползвало средства от кредита; за лице, което подписва, че е съдлъжник,...