Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба (наречена молба) на Н. Н. С. и Монка Н. Б. от гр. С., подадена срещу решение № 728 от 05.09.2008 г., постановено по адм. дело № 2396 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град.

Касационната жалба не отговоря на изискванията за съдържание на жалба, посочени в чл. 212, ал. 1 АПК, като не съдържа точно и мотивирано конкретни пороци на решението и в какво се състои искането, по което да се произнесе съдът.

В жалбата са направени искания, които не са в правомощията на касационната инстанция при постановяване на решение по касационно оспорване - чл. 221 АПК.

Върховният административен съд - ІІІ отделение, в настоящия съдебен състав намира, че следва да се приеме, че се оспорва решението като неправилно поради нарушение на закона - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страни, които са участвали в производството пред административния съд, който е постановил решение, което не е неблагоприятно за страните, но според тях съдът не е изяснил действителното им правно положение като наследници на Станимир Вл. Станимиров - б. ж. на гр. С., който е техен биологичен баща. Това обстоятелство е основание за спор за съществуване на неблагоприятни правни последици от оспореното административно решение поради необоснованост на съдебното решение - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК.

Преценявайки основателността на касационната жалба, съдът намира, че жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение съдът в производство по чл. 107 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) във вр. с чл. 145 АПК, образувано по жалба на Николина и М. Н., е упражнил контрол за законосъобразност на административен отказ № АО-9400-82 от 19.03.2008 г. на кмета на район "Средец" - Столична община, постановен по молба вх. № АО-9400-82 от 04.03.2008 г., подадена от Н. С., за преиздаване на удостоверение за наследници на б. ж. Станимир Вл. Станимиров.

Съдът е приел, че отказът на административния орган да издаде удостоверение за наследници на починалото лице по подадената молба е неоснователен по изложени подробни съображения за правомощията на административния орган по чл. 24, ал. 2 ЗГР за издаване на удостоверителен административен акт (удостоверение за наследници на починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 45 ЗГР), в който се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници на починало лице. Административният отказ е отменен с указания за произнасяне по молбата в 10-дневен срок от влизане на решението в сила. В мотивите на съдебното решение е постановено, че официалният удостоверителен документ следва да бъде издаден след изпълнение на административната процедура по чл. 35 АПК - след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - Закона за гражданската регистрация.

Предмет на молбата, подадена до административния орган, е искане за преиздаване на удостоверение за наследници на б. ж. Станимир Вл. Станимиров с посочено изрично съдържание относно кръга на наследниците по закон на починалото лице.

Правният извод на съда, че предмет на съдебно оспорване може да бъде само административният отказ да се издаде административният акт, но не и съдържанието на удостоверението за наследници, е обоснован и законосъобразен.

Съдържанието на удостоверителните административни актове (посочени в чл. 21, ал. 3 АПК) не подлежи на оспорване по съдебен ред по аргумент, изведен от чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК, както законосъобразно е приел съдът.

Установяването на неистинността на административен акт по предявено искане пред съда касае издателя на акта, а не съдържанието на административните актове по АПК - т. е. съдържанието на документ подлежи на обжалване само по административен ред (на административно оспорване по чл. 81, ал. 2 АПК).

По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Върховният административен съд - ІІІ отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 728 от 05.09.2008 г., постановено по адм. дело № 2396 от 2008 г. по описа на Административния съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ П. И. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ К. Х./п/ Т. К. П.И.