Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Р.А от гр.[населено място], чрез адв.. Н против решение № 1120/17.05.2018 г., постановено по адм. дело № 1556/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив.С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици.

Ответникът кмет на район "Централен" при О. П, чрез юрк.. С,в писмено възражение ангажира становище за неоснователност на касационната жалба и моли да се остави без уважение.Претендира разноски за настоящата инстанция-юрк. възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно.

Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна.

С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № РД-17-403/27.04.2017 г., издадена от кмета на район „Централен“, Общ. Пловдив, с която на основание чл.225а, ал.1 във вр. с чл.225,ал.2,т.1 и т.2 от ЗУТ е разпоредено да се премахне незаконен строеж "двуетажна сграда" в ПИ с идентификатор 56784.520.228 по КК и КР на гр. П., УПИ XIX-502, кв.422 по плана на Първа градска част, гр. П., извършен от Р.А без одобрени проекти и без разрешение за строеж и не попадащ в режим на търпимост по §16 и §127 от ПДР на ЗУТ.

Прието е, че се касае за строеж по смисъла на §5,т.38 от ДР на ЗУТ, извършен в точно визираните в констативния акт и заключението на съдебно-техническата експертиза параметри през 1992-1993г., съставляващ нова мотолитна сграда на място на съществувалата паянтова такава и попадаща под улица по действащия ПУП.Уено е, че незаконния строеж не попада в някоя от изключителните хипотези по §16,ал.1 до 3 от ПЗР на...