Производството е чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 6 от ЗЗЛД (ЗАКОН ЗЗД ЗАЩИТА НА ЛИЧНИТЕ ДАННИ) (ЗЗЛД).
Образувано е по касационна жалба на „Обединена българска банка“ АД, подадена чрез процесуален представител против решение № 3474 от 22.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2868/2015 г. на Административен съд София - град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу решение № Ж-921/25.02.2015 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД/Комисията). С това нейно решение е уважена като основателна жалба с рег. № Ж-921/05.09.2014 г., подадена от Е.И за извършено нарушение от страна „Обединена българска банка“ АД на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД, предвид липсата на което и да е от посочените в същата разпоредба условия за допустимост на обработването на личните данни на жалбоподателката от страна на дружеството, като на основание чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД на същото е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 12 000 лева.
Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.
Основните оплаквания на касатора, наведени в касационната жалба са за неправилно приложение на материалния закон, тъй като обработката на личните данни е извършена с цел защита на законовите интереси на администратора на лични данни или на трето лице, на което се разкриват данните, освен когато пред тези интереси преимущество имат интересите на физическото лице, за което се отнасят данните – хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Обработката на личните данни на Иванова била извършени в защита на нейния интерес с оглед избягване на съдебни действия по чл. 135 от ЗЗД срещу нея и баща й – клиент на банката. Без да са изтъкнати съображения за това алтернативно се иска намаление на размера на наложената санкция.
Ответникът - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба като неоснователна.
Ответникът – Е.И оспорва жалбата като неоснователна. Ответникът – М.И не взема отношение по жалбата.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението.
Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. При разглеждането й по същество установи следното:
За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспореното решение на КЗЛД е валиден и законосъобразен административен акт, който не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Въз основа на административната преписка съдът е отговорил на доводите на оспорващото търговско дружество и е направил заключение за наличие на нарушение по чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗЛД - обработка на лични данни без съгласието на лицето, за което те се отнасят.
Съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 от АПК, в касационното производство съдът извършва проверка на обжалваното съдебно решение съобразно посочените в жалбата негови пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон е длъжен да следи и служебно. Съдът преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд. Съобразно това, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение, касационният съд намира, че същото е валидно, допустимо и правилно. Този извод настоящият състав извежда след обсъждане на събраните по делото доказателства, като намира следното от фактическа и правна страна по отношение на извършеното нарушение по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД:
В мотивите на решението на КЗЛД и това на Административен съд София - град е посочено, че личните данни на Е.И са обработени от „Обединена българска банка“ АД в качеството му на администратор на лични данни посредством достъп до масивите на НОИ без съгласието на лицето, чийто данни са били използвани.
Настоящият състав споделя заключението на АССГ, че липсва правомерно обработване на лични данни при условията на чл. 4, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗЗЛД.
Що се отнася до твърдението, направено в касационната жалба, че обработката на личните данни на Иванова е станало в хипотезата на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД, настоящият съдебен състав намира, че същото е неоснователно по следните съображения:
Приложение по отношение на „Обединена българска банка“АД би могла да намери разпоредбата на т. 7, доколкото визира правото на администратора на лични данни за реализиране на законните му интереси да обработва лични данни на физически лица. А като страна по договора за кредит, сключен между банката и бащата на Иванова, касационният жалбоподател има законен интерес да получи изпълнение по сключения договор за кредит. В този процес банката, като администратор на лични данни има право да извършва обработка на лични данни на физически лица, свързани по някакъв начин с изпълнението по договора за кредит. Това право обаче не е абсолютно. То е ограничено от интересите на лицето, за което се отнасят данните, когато тези интереси имат преимущество пред законните интереси на администратора на лични данни. Следователно, за да е законосъобразна обработката на личните данни, е необходимо получателят им да се нуждае от тях от една страна за реализиране на свои законни интереси и от друга интересите на лицето, чиито данни се разкриват, да нямат преимущество пред интересите на администратора на личните данни.
Законодателят не е дал легално определение на понятието „законни интереси". Съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от ЗНА (ЗАКОН ЗЗД НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ) разпоредбите на нормативните актове се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото. Конституцията използва понятието „законни интереси" основно в глава втора „Основни права и задължения на гражданите" - чл. 41, 56, 57, 58 и в глава шеста „Съдебна власт" - чл. 117, 134. И това е логично. Законните интереси са пряко свързани с правата на гражданите, а съдебната власт е тази, която е призвана да ги защитава. Смисълът, който позитивното право влага в понятието „законен интерес" и от който съдът няма основание да се отклонява и в настоящия случай, е на плоскостта на човешката дейност и правото. Законен е онзи интерес, който като породен и целящ задоволяване на определена човешка потребност, е признат за допустим от правото, т. е. за него са предвидени правни средства за осъществяване (субективни права), а там, където такива изрично не са - те са допустими с оглед на общите принципи на правото. В случая няма спор, че „Обединена българска банка“ АД има законен интерес да събере и обработи лични данни на физически лица, свързани с изпълнението по договор за кредит и такива, свързани с воденето на иск по чл. 135 от ЗЗД. Едва след завеждането на иск по чл. 135 от ЗЗД срещу Иванова от страна на банката за нея като администратор на лични данни ще възникне законен интерес по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 7 от ЗЗЛД. Дотогава този интерес би бил ирелевантен за правото и не би имал качеството на законен по смисъла на цитираната разпоредба. Поради това само съдът по конкретното дело би бил този, който ще определи дали интересът на „Обединена българска банка“АД е законен - свързан ли е с предмета на делото и имат ли интересите на банката предимство пред тези на Е.И. За реализирането на това правомощие на съда законодателят е създал визираната в чл.186 от ГПК възможност на страната по делото да поиска от съда издаването на съдебно удостоверение, въз основа на което да изиска от съответното учреждение официалния документ или удостоверение. Това обаче в случая не се е осъществило.
Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че неправилно е определен размерът на наложеното наказание. Правилно АССГ е посочил, че същият е съобразен с характера и степента на извършеното нарушение и е близо до минимума, установен в разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от ЗЗЛД.
Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила.
При този изход на делото основателно е искането на КЗЛД за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лева, платими от касатора.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № № 3474 от 22.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2868/2015 г. на Административен съд София – град.
ОСЪЖДА „Обединена българска банка“ АД да заплати на Комисията за защита на личните данни сумата 100 (сто) лева разноски. Решението е окончателно.