Производството по делото е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.160, ал.6 от ДОПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Б. при ЦУ на НАП, чрез юрисконсулт М.Й срещу решение №805/23.04.2018г., постановено по адм. дело №3040/2017г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване №П-02000217122483-004-001/21.07.2017г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Б., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП"- гр. Б. при ЦУ на НАП, като административната преписка е върната на ТД на НАП-Бургас за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
В касационната жалба се навеждат твърдения за неправилност на постановеното решение, поради допуснати нарушения при прилагане на материалния закон и необоснованост, както и съществени нарушения на съдопроизводствените правила отм. енителни основания по чл.209, т.3 АПК.Конкретно се твърди, че противно на приетото от съда, единствената приложима разпоредба, която урежда давността при данъчните провоотношения е разпоредбата на чл.171 ДОПК и при липсата на специална норма, която да урежда погасителната давност на вземанията по чл.128, ал.1 от ДОПК, приложима е общата погасителна давност на цитираната разпоредба.На следващо място оплакването в касационната жалба касае началния момент на броене на 10 годишния давностен срок, който според съда е от 04.06.2007г., когато с решение на ВАС №3507 от 06.04.2007г. по адм. дело №10339/2006г. е отменен ДАПВ №6820/09.12.2005г.Според касатора този начален момент е към 30.09.2005г., на която дата е издадено разпореждане №1449-00065 на АДВ РД-Бургас, с което е инкасирана сума в размер на 135 930,47лв., следователно за вземане възникнало на 30.09.2005г., срокът започва да тече на 01.01.2006г. и 10 годишната давност е изтекла на 01.01.2016г.Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на "Б. О" АД като неоснователна, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Ответникът-"Б. О" АД, чрез упълномощения процесуален представител адв.. Л, оспорва касационната жалба.Излага съображения, че вземането на дружеството е частноправно и не представлява публично задължение по смисъла на чл.162, ал.2 от ДОПК, поради което институтът на погасителната давност, регламентиран в чл.171, ал.2 от ДОПК е неприложим по отношение вземането на дружеството, включително и по аналогия.Твърди, че вземането на дружеството е признато със сила на присъдено нещо с влязло в сила решение по адм. дело №10339/2006г. на ВАС, като с решение по адм. дело №1343/2007г. на ВАС е отменено разпореждане на АДВ РД - Бургас за инкасиране на сумата 135 930.47лв. и ДРА №1279/2003г. по повод на който е инкасирана сумата е погасен изцяло към 30.11.2003г.Твърди се, че тези две решения, обосновават незаконосъобразност на оспорения АПВ и основание за възстановяване на сумата 63 623.24лв. на дружеството.Моли решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на сторените разноски, съгласно представен списък.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствие на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл.218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от надлежна страна, имаща правен интерес от оспорването, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения:
Предмет на спора пред първонистанционния съд е бил АПВ №П-02000217122483-004-001/21.07.2017г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП-гр. Б., мълчаливо потвърден от директора на дирекция "ОДОП"-гр. Б. при ЦУ на НАП, с който на "Б. О" АД е отказано да бъде възстановена сума в размер на 63 623.24лв. на основание чл.171, ал.2 от ДОПК във вр. с чл.129, ал.1, във вр. с чл.129, ал.5 и ал.6 от ДОПК.
Съдът е прел, че оспорения АПВ е издаден в предвидената от закона форма и от компетентен административен орган, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до незаконосъобразност на процесния акт.С оспорения АПВ е признато по отношение на "Бург ойл" АД, че сумата в размер на 63 623,24лв. подлежи на възстановяване като надвнесена от дружеството, но е отказано възстановяването й на основание чл.171, ал.2 от ДОПК, поради изтекла давност.Според първонистанционния съд спорът между страните се свежда до приложението на института на погасителната давност.
За да постанови спорното решение, съдът е приел, че нормата на чл.171, ал.2 от ДОПК е неприложима по отношение претендиратата сума за възстановяване, процесното вземане не попада в обхвата на разпоредбата на чл.162, ал.2 от ДОПК, тъй като не предсталява публично задължение, а частно вземане на дружеството за недължимо събрана сума, поради което институтът на погасителната давност е неприложим към вземането на дружеството, което е частно правно.Съдът е обсъдил хронологично издадените на дружеството АПВ, както и постановените и влезли в сила съдебни решения, включително и по отношение на претендираната за възстановяване сума в размер на 63 623.24лв., за която с решение №316/25.02.2016г., постановено по адм. дело №2372/2014г. на Административен съд -Бургас е установено, че е отменен АПВ №1408090/18.06.2014г., с който на дружеството е отказано възстановяване на сумата и това решение е влязло в сила, като потвърдено с решение №7871/21.06.2017г. по адм. дело №5616/2016г. по описа на Върховен административен съд. Изложил е мотиви, че с обжалвания пред него АПВ, органът противоправно, незачитайки влезлите в сила съдебни решения е бавел реалното възстановяване на сумата, за да приложи института на погасителната давност.Тя обаче е приложима за публичните вземания, каквото процесното вземане на дружеството спрямо ТД на НАП не е.По тези съображения, съдът е приел незаконосъобразност на оспорания АПВ, като го е отменил и върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.
Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че решението е правилно постановено.
Производството по издаване на оспорения АПВ е инициирано по искане №ИТ-00-1809#2/05.07.2017г. от "Б. О" АД за възстановяване на сума от 63 623,24лв., ведно с лихви за забава на основание чл.129, ал.5 и ал.6 от ДОПК, въз основа на влязло в сила решение №316/25.02.2016г., постановено по адм. дело №2372/2014г. по описа на Административен съд Бургас, оставено в сила с решение №7871/21.06.2017г. по адм. дело №5616/2016г. на Върховния административен съд, с което е отменен АПВ №1408090/18.06.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас и с който на основание чл.129, ал.1 във вр. с чл.129, ал.5 и ал.6 от ДОПК е отказано възстановяване на сумата от 63 623,24лв.
Съгласно разпоредбата на чл.128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходи глоби и имуществени санкции, както и суми подлежащи на възстановяване, съгласно данъчното и осигурително законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходи за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП.В разпоредбата на чл.129, ал.1 от ДОПК е регламентирано прихващането или възстановяването да може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето.Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичане на 5 години, считано от 01 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго.
В случая не е спорно, че сумата в размер от 63 623..24лв. подлежи на възстановяване като надвнесена от "Бург ойл" АД, а по своя характер това вземане е частноправно.Това обаче не означава, че за него се прилага ЗЗД.Въпросното вземане не е част от граждандско правоотношение.Касае се за различни сфери на правно регулиране и автоматичното пренасяне на правилата на гражданското право към тези на данъчното е изключено.
Погасяването на материални субективни права по давност или във връзка с изтичане на преклузивен срок в рамките на данъчни правоотношения може да се осъществи само ако е предвидено в изрична правна норма.С още по-голяма сила това се отнася за възможността за погасяване на вече възникнали субективни материални права.След като такава правна норма не е предвидена в преходните и заключителни разпоредби на данъчния закон по отношение на вече възникнали права относно надвнесен данък, прилагането по аналогия на правни норми и то от осферата на частното право, е недопустимо.
Настоящия касационен състав споделя изводите на съда за неприложимост на нормата на чл.171, ал.2 от ДОПК.Процесното вземане не представлява публично задължение по смисъла на чл.162, ал.2 от ДОПК, а частно вземане на дружеството за недължимо събрана от АДВ РД - Бургас сума.В нормата на чл.171, ал.2 от ДОПК в сила от 01.01.2016г. е уредено, че с изтичането на 10-годишен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати пубичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.Цитираната разпоредба регламентира погасяването по давност на публични вземания, а в случая вземането на дружеството е частноправно, което изключва приложението на нормата на чл.171, ал.2 от ДОПК.Като е приел обратното, органът по приходите е издал един незаконосъобразен акт, който правилно е отменен от първостепенния съд.Тъй като не е в правомощията на съда да извърши възстановяване на процесната сума, то правилно съдът е върнал преписката на приходния орган с оглед издаване на законосъобразен акт при спазване задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
Следва да се има предвид, че спорът между страните, относно приложението на разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК по отношение вземане на дружеството в размер на 63 623.24лв. е разрешен с влязло в сила решение №7871/21.06.2017г. по адм. дело №5616/2016г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила решение №316/25.02.2016г., постановено по адм. дело №2372/2014г. по описа на Административен съд Бургас и с което е отменен предходен АПВ №1408090/18.06.2014г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Бургас и с който на същото основание, поради изтекла давност, на основание чл.171, ал.2 от ДОПК е отказано възстановяване на сумата от 63 623,24лв.В тази връзка първоинстанционният съд правилно е приел, че оспорения АПВ е незаконосъобразен, като издаден в нарушение на материалния закон и относимите влезли в сила съдебни решения, с които въпросът за приложението на разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК е разрешен със сила на присъдено нещо.
Предвид гореизложеното обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора и направането искане от адв.. Л на "Б. О" АД следва да се присъдят сторените разноски за касационното производство в размер на 2438,70лв., съгласно представен списък и доказателства за тяхното извършване.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение. РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №805/23.04.2018г., постановено по адм. дело №3040/2017г. по описа на Административен съд-Бургас.
ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика"-гр. Б. при ЦУ на НАП да заплати на "Б. О" АД, ЕИК 102274734 със седалище и адрес на управление гр. Б., ул."Батак" №15, представлявано от Н.П, разноски за касационната инстанция в размер на 2438, 70лв. /две хиляди четиристотин тридесет и осем лева и седемдесет стотинки/. Решението е окончателно.