Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.160, ал.6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).
Образувано е по касационна жалба на „Авто транс парк“ЕООД, гр. С., против решение № 4239/21.06.2018 г. по адм. дело №245 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено оспорването на Ревизионен акт № Р-22221414003542-091-001/23.09.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 1876/10.12.2015 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ –София. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението и се иска отмяната му. Изложени са съображения, свързани с неотговорността на получателя по доставките за неизпълнение от страна на доставчиците да представят достатъчно доказателства за кадрова, техническа и материална обезпеченост за изпълнение на фактурираните доставки. Позовава се на решения по дела на СЕС и на Върховния административен съд. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени РА в обжалваната част.
Ответникът - директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“–София, чрез юрисконсулт Соколова оспорва касационната жалба. Желае решението да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения:
Ревизията е по ЗДДС за данъчни периоди от м.09.2009 г. до 30.11.2014 г. С ревизионния акт са коригирани декларираните от дружеството резултати за процесните периоди, като са начислени задължения за ДДС в общ размер на 72 693, 68 лв., с включени лихви 29 158, 69 лв. При деклариран данък за възстановяване в общ размер на 25 112, 07 лв. е извършено прихващане на установени с акта суми за възстановяване, с част от определените задължения.
С жалбата е заявено оспорване на ревизионния акт, само в частта на непризнато право на приспадане на данъчен кредит и установените задължения по ЗДДС (ЗАКОН ЗЗД Д. В. Д СТОЙНОСТ), в общ размер на 18 422, 92 лв. и лихвите за забава, за данъчни периоди: м.01,03,10 и м.12.2009 г.; м.06 и м.12.2011 г.; м.01,03,05,07,11 и м.12.2012 г.; м.01 и м.03.2013 г. и за м.11.2014 г.
Основната дейност на дружеството е свързана с отдаване под наем на транспортни средства.
Потвърдения от съда ревизионен акт е мотивиран с резултатите от насрещните проверки и събраните доказателства, от които органите по приходите са приели, че не е доказано осъществяване на реални доставки по фактурите, издадени от посочени в акта търговски дружества-доставчици.
За да отхвърли оспорването на РА, съдът е обосновал извод за законосъобразност на РА с последователни и правилни мотиви, съответстващи на установените по делото факти и относимите процесуални и материалноправни разпоредби. Решението е правилно.
Услугите, отразени като предмет на доставки по фактурите са: "посредничество-спедиция", "маркетингово проучване и спец. пазарни проучвания", "посредничество за намиране на потенциални клиенти", "основен ремонт на стартер", "авторемонтни услуги", "основен преглед на ел. инсталация на влекач", "отстраняване на повреда в ел. инсталация на влекач", "профилактика на климатични системи на влекачи", "почистване на влекачи и ремаркета", "ушиване на ТИР брезент и поправка на ТИР брезент", "траспортни услуги, съгласно договор", "изработка на рекламни брошури", "изработка на проект за реклама", "изготвяне на рекламна кампания", "рекламни услуги", "реклама за популяризиране дейността на фирмата", "проект за календари, флаери", "изготвяне на компютърен проект", "консултантски услуги", "счетоводни услуги", "счетоводно обслужване", "анализ и оценка дейността на фирмата", "финансово-счетоводна консултация", "програмиране/препрограмиране компютърни системи", "поддържане на компютърни системи", "компютърна конфигурация", "смяна платка на влекач". По една фактура е отказан данъчен кредит на основание чл.70, ал.2, т.1, вр. ал.1, т.4 ЗДДС по отношение на закупен употребяван автомобил, който не е доказано да е ползван за дейността на фирмата.
Съдът е извършил последователен анализ на всяко от дружествата, на издадените фактури с посочен размер на ДДС, предмет на доставката, както и на данните от извършените насрещни проверки и от регистъра на НАП, включително и относимата част от заключението на вещото лице по назначената от съда и приета съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. Анализирани са и представените от жалбоподателя нови доказателства в хода на съдебното производство.
Правото на приспадане на данъчен кредит възниква за получателя по доставката на стоки и услуги, само когато по категоричен начин е доказана нейната реалност. Тежестта за доказване настъпването на всички правопораждащи претендираното право положителни факти е за ревизирания субект. Той следва да проведе главно доказване, което винаги, за да е успешно, следва да бъде и пълно, с ангажиране на относимите към спора доказателства. Липсата на достоверни относими доказателства за установяване на фактурираните услуги, при всеки от доставчиците, обосновават извод за недоказано реално извършени такива. Наличието на кумулативните условия за възникване право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 и сл. от ЗДДС, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, които възпрепятстват възникването му, са факти от обективната действителност, наличието или отсъствието, на които е свързано с възникването на благоприятни последици за касатора - възникване на право на данъчен кредит по определена фактура. В тежест на задълженото лице е да докаже наличието на условията за възникване на право на данъчен кредит, респективно отсъствието на някоя от хипотезите по чл. 70 от ЗДДС, като изходящият относим факт за приложимостта на визираните разпоредби от ЗДДС е установяването на реално осъществени доставки на стоки и/или услуги.
Безспорна и неопровергана е констатацията на ревизиращите органи, потвърдена и от първоинстанционния съд, че в случая липсват представени доказателства за реално осъществени услуги по издадените фактури, включително и по представени договори, относими към част от тях и други - с несъответстващ предмет по съответната фактура, към която е представен договора.
Съдът е изложил обективните факти, свързани с доказване реалността на доставка на услугите, съответно и за всеки един от доставчиците, установени в хода на ревизията, както и тези, установени в хода на съдебното производство, анализирани заедно с приетата по делото ССчЕ и допълнително представени от жалбоподателя писмени доказателства. Късното представяне на част от документите от страна на жалбоподателя по дадени обяснения от негова страна е с твърдение, че са били иззети от служители на ТД"Борба с организираната престъпност". Последното твърдение също е обсъдено от съда след анализ на протоколи за изземване, от които не може да се потвърди, че именно така представените по-късно документи са идентични с иззетите от органите, а и досъдебното производство е по отношение на фирма, различна от тази, издала фактурите, към които се представят допълнително новите доказателства.
Възможността за осъществяване на пълноценна процесуална защита за жалбоподателя е предоставена от съда в проведени петнадесет на брой съдебни заседания по делото, поставени допълнителни задачи на вещото лице, съобразно последователно представяне на нови доказателства от страна на жалбоподателя, като производството е започнало по образуваното дело на 12.01.2016 г. и е приключило по същество на 14.05.2018 г., т. е. период на съдебен процес две години и четири месеца, който времево е достатъчен, за да се осъществят всички процесуални действия, свързани с оспорването на РА.
В касационната жалба липсват изложени конкретни и индивидуализирани към съответен доставчик и съответно към предоставена услуга, като предмет по процесните фактури. Липсва надлежно опровергаване на приетите от съда за установени по делото обективни факти, относими към спора, подробно и последователно отразени в съдебното решение.
При тази фактическа установеност, правилни са и правните изводи на съда за липса на основания за възникване и упражняване на право на данъчен кредит по процесните фактури от страна на ревизираното лице.
Безспорна и неопровергана е констатацията на съда, че липсват представени доказателства за реалността на доставките на услуги, отразени във фактурите.
В ревизионното производство са изискани от всички издатели на спорните фактури счетоводни и други релевантни документи, като на част от фирмите-доставчици исканията са връчени по реда на чл. 32 ДОПК, поради това, че на декларираните адреси за кореспонденция не са открити управители, служители или други упълномощени лица за получаване на кореспонденция. От страна на тези дружества не са представени изисканите им счетоводни документи, справки, извлечения от сметки, договори, приемо-предавателни протоколи, доказателства за материално-техническа и кадрова обезпеченост, документи и писмени обяснения за установяване и доказване реалността на доставките по смисъла на ЗДДС. На друга част от фирмите-доставчици исканията били връчени на електронните им адреси. Ревизиращите органи са констатирали, че част от доставчиците са дерегистрирани по ЗДДС по инициатива на органи по приходите и на повечето от тях са извършвани ревизии с установени задължения в особено големи размери. В по-голямата част от дружествата не е имало назначени лица по трудови правоотношения за процесните периоди, а при другата част са назначавани лица на длъжности, които са неотносими към предмета на фактурираните доставки. Част от доставчиците не са намерени на данъчните им адреси, факт потвърден и от вещото лице по допуснатата и приета от съда ССчЕ. С това се потвърждават констатациите на ревизиращите органи, че е невъзможна проверка в счетоводствата на същите. За някои от доставчиците са представени ДП, СД и извлечения от счетоводна сметка 4532, но проверка в счетоводствата им не е била възможна от страна на вещото лице. Получените по отправени от ревизиращите органи искания отговори от три от фирмите са еднакви като оформление, съдържание на текста и приложени документи и във всички отговори се твърди, че се касае за стар период, поради което задължението за съхранение на документация е изтекъл. Правилно е приет за неоснователен този довод за несъхранение на документацията, поради това, че срокът за съхранение на счетоводни документи е десетгодишен и същият, предвид датите на фактурите не е изтекъл, по аргумент от чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗСч (ЗАКОН ЗЗД СЧЕТОВОДСТВОТО) и чл. 38, ал. 1, т. 2 ДОПК. Изводът на органите по приходите, че процесните фактури са ползвани като „способ за генериране на данъчен кредит“ се приема от съда като подкрепен от неопроверганите факти, включително и косвени такива, за установена свързаност между лицата, еднолични собственици и управители на девет от посочените фирми-доставчици, в които са три физически лица - родители и син, както и на факт за регистриране на дружествата, дори и след продажбата им на „социално слаби лица“, установени от органите като такива, на едни и същ адрес, който е постоянният адрес на посочените свързани физически лица.
Анализът на фактическите и правни основания за непризнаване на данъчен кредит по процесните фактури, осъществен от съда, е последователен, конкретизиран по доставчици и фактури, както и представените към някои от тях съпътстващи документи, и крайния извод за законосъобразност на РА е обоснован с мотиви, които се споделят от настоящата инстанция.
Решението, като правилно, законосъобразно и обосновано, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото на ответната Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 957 лв., на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1, т. 4 и чл.9 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за осъществено процесуално представителство и защита от процесуален представител – юрисконсулт Соколова пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4239/21.06.2018 г. по адм. дело №245 по описа за 2016 г. на Административен съд София-град
ОСЪЖДА „Авто транс парк“ЕООД, ЕИК 175347382, гр. С., кв.Лозенец, ул."Ч. Х" №7, ет.4, ап.18, да заплати на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 957 лв. (хиляда деветстотин петдесет и седем лева).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .