Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Т.М от [населено място], чрез адв. Т.Б – Адвокатска колегия Пловдив, против Решение № 1040 от 11.05.2018 г., по адм. дело № 2271 от 2017 г. по описа на Административен съд Пловдив. От страната се излагат съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение, които са относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли съдът да отмени решението на административния съд, както и административния акт, ведно с присъждане на разноските по делото за двете съдебни инстанции.

Ответникът - директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Пловдив (ТП на НОИ - Пловдив) чрез упълномощен процесуален представител юрисконсулт Вълчанова, депозира писмено становище, с което по същество оспорва касационната жалба. Моли с оглед изхода на делото да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред касационната инстанция е Решение № 1040 от 11.05.2018 г., постановено по адм. дело № 2271 от 2017 г. по описа на Административен съд Пловдив, което е отхвърлено оспорването на Маргаритов против Решение №2153 – 15 – 147 от 27.07.2017 г., издадено от директора на ТП на НОИ - Пловдив, в частта, в която е потвърдено Разпореждане...